Какво да бъде правосъдието към подрастващите

Възможно ли е правосъдието да бъде дружелюбно към непълнолетните? В конфликт със закона. Как наказанието се превръща в подкрепа? Търсим отговори на тези въпроси във връзка с един случай от края на миналата седмица.

15-годишният Ивайло Гаджев, който в петък простреля свой съученик, остава в ареста. Въпреки че е непълнолетен, съдът прие, че е на лице случай, при който се налага най-тежката мярка за неотклонение. Зарради обществен интерес, съдията реши заседанието да бъде публично, въпреки възрастта на обвиняемия. Той отбеляза, че младежката агресия е проблем на всички, но често се подценява.

В нашето студио са съдия Николай Младенов и Вергиния Мичева – Русева – зам.-министър на правосъдието.

Кои са основните принципи на правосъдието, което да бъде дружжелюбно към подсрастващите?

Според Николай Младенов, когато говорим за такива принципи, трябва да имаме предвид, че става дума за хора, част от обществото, но в процес на своето физическо и психическо развитие: с неукрепнала психика, не са в състояние да оценяват правилно заобикаляща ги среда. Именно поради това те имат нужда от постоянна подкрепа и закрила. принципите, заложени в Закона за закрила на деттето, са до голяма степен и принципи, които трябва да прилагаме, когато става въпрос за правосъдие с участие а деца. Тези принципи са зачитане увежинето на личността, изграждане на нормална семейна среда, в която детето /всяко лице на възраст под 18 години/ да расте и бъде възпитавано. При прилагането на правосъдие към непълнолетен извършител то трябва да се подходи по такъв начин, че да не засяга в излишна степен психиката на на младия човек: преди всичко да се акцентира върху превенцията и закрилата.

Доколко решението да бъде наложена тази най-тежка мярка за неотклонение отговаря на принципите на младежкото правосъдие? Заместник-министър Вергиния Мичева отбеляза, че без да коментира конкретния случай, законът "не предполага голям избор на съдията" каква мярка да бъде наложена при такова тежко престъпление. Има четири мерки за неотклонение като най-тежката е задържане под стража. Останалите са надзор на родителя, надзор на възпитател, на инспектор от Детска педагогическа стая или от възпитателно училище-интернат - ВУИ. Мичева предполага, че в този случай, не е имало възможност за избор. Тук тя подчерта, че в подготвяните сега промени в Закона за наказателното правосъдие за деца се предвижда "точно такъв по-голям набор от възможности съдията да прецени в такъв тежък случай какви мерки да приложи, не само задържане под стража". Например, настаняване в професионално приемно семейство или дори домашен арест, домашен арест с електронно наблюдение. Мичева обясни, че когато едно семейство не се спрява с надзора над детето си, то детето трябва да бъде изведено от това семейството си и "вместо да бъде в ареста, в една килия, където нито може да ходи на училище, нито да има контакти, абсолютно затворено от света, е по-добре да бъде в едно семейство, което е специално обучено за грижа с такива деца".