Каталуния - поредният удар

Даниел Стефанов: Не бих казал, че е съвсем ясно какво следва за Европа, защото не е ясно какво следва за Каталуния. Мисля, че след като много хора очакваха да има реакция от Европа, тя дойде. И аз мисля, че тази реакция е сравнително добра, доста по-добра, отколкото би произвела някоя от предишните комисии. Реакцията е точна и доста политическа, бих казал, защото в нея ясно се казват няколко неща. Първо, че комисията стои на това, което беше заявено още преди референдума, че Каталуния не може да остане член на ЕС, ако излезе, и второ се призовава Рахой да се справи с проблема. Самоопределението не е абсолютно право, особенно когато то стигне до правото за отделяне. При всички положения се прави на базата на това какво е положението в региона, който иска да се отдели. В Испания все още има свобода и демокрация, въпреки това, което гледахме. Тя е все още един от най-добрите примери, които ЕС е родил, така че правата на каталунците са били нарушени в последните години. Няма ясни мотиви за това отделяне.

Проф. Ивайло Дичев: Този принцип за самоопределението на народите е доста двусмислен. Всъщност няма такъв еднозначен закон, който да казва кой народ може да стане държава, защото самото понятие "народ" е много неясно. Нито имат право народите на самоопределение, нито нямат право. Въпросът е дали ще бъдат признати. Каталуния е част, регион от Европа. Ако останалите европейски страни не я признаят, тя няма да бъде държава. Имаме различни случаи. Крим никой не го призна и това няма да бъде факт геополитически. Косово една част от страните в Европа и по света го признават, друга част не го признават - средно положение. Югославското разделение беше признато от всички. Тоест цялата работа е в това този акт ще бъде признат от международната общност. Тук автономистите напред изкараха емоциите, извадиха историческия момент, че по времето на фашизма централизмът е много брутален.