Казарма или не?

Александър Сиди обясни, че все още е рано да се говори, особено за наборната служба. Такава идея е имало в 43-то Народно събрание, а сегашният повод е "едно изречение на сегашния министър на отбраната, в което той казва, че продължава да бъде за наборна военна служба". До момента обаче в програмата е записано, че става дума за въвеждане на военно обучение в училищата. Втора стъпка ще бъде въвеждане на доброволна военна служба, което означава, че там може да постъпи всеки, който иска да се научи на военно дело. Третата стъпка е постепенно възвръщане на задължителната казарма. Това обаче не е обсъждано сериозно, не е записано никъде в програмата и е много далече във времето. Въпреки това във ВМРО продължават да смятат, че това е правилната посока. Такава е и тезата на Обединените патриоти.

Петър Славов от Нова република е категорично против да се връща казармата, особено по начина, по който я познавахме. Според него, за да се вземе такова решение, трябва да се промени конституцията. Когато през 2008 г. е премахната наборната служба, е променена конституцията. Славов препоръча на Сиди да се запознае с експертизата, направена в Комисията по отбрана в НС, защото от нея ще разбере колко неразумно и вредно е това да се прави. То би струвало много пари, макар никой да не може да каже колко. И по-лошо, според него,

"това ще обезкръви българските въоръжени сили от ресурса, който те в момента биха използвали за модернизация и придобиване на едни съвременни отбранителни способности".

Александър Сиди, подчерта, че не става дума за възстановяване на наборната служба в соцстила, а по-скоро за една съвременно обучение, което да бъде от 3-6 месеца, при което хората да се обучават от 8.00 до 17.0, да се прибират вкъщи, да не спят в казармата, освен когато дават наряд. Всичко, което е необходимо при съществуващите реалности.

В Европа Австрия вече върна военната служба, Швеция върви в същата посока., изтъкна като примери Сиди.