„Като общество си дължим известен разбор сега. Държавата и нейният публичен имидж несправедливо пострада. Бойко Борисов няма на кого да се сърди. Ако наистина навън мислят, че у нас такива неща могат да се случат, явно, че проблемът си е у нас. Въпросът е сега да имаме тиха, нормална, зряла реакция на случилото се”, подчерта Симеонов.

Според социалния антрополог Харалан Александров страхът на хората бе употребен за политически цели.

Имам две обяснения за реакцията на трагедията. Първото. Не можеш да различиш поръчково убийство от психопатна атака срещу личността. Ако е така, хората, които внушаваха, че е поръчково убийство, се самоизключват от групата на интелигентните хора. Второто е, че става дума за безскрупулна манипулация на чувствата на хората. Ако е вярно, означава, че тези, които го направиха, се самоизключват от групата на почтените хора. Това говори много зле за българската публичност.

Българската власт използва тактика на меката сила, която си личи най-много в медиите. Факт е, че като че ли преди време в медиите можеха да се чуят повече и по-разнообразни мнения. Винаги е виновна властта в такива моменти. Няма кой друг да е виновен. Понякога тази мека сила ни харесва, смята Симеонов.

Това е сектантската култура на социалните медии, която за жалост обхваща голяма част от хората. Това е свят на постистина, в който страстта и предварителната убеденост и вяра са по-важни от фактите. Ние живеем в постфактологичен свят, уточни Александров. Да откажеш да приемеш фактите е тежък регрес, тоталитарно състояние на ума. Всеки чрез своя профил във Фейсбук си има Министерство на истината. Тепърва трябва да си даваме сметка за нейните поражения.