Хора и храмове - репортаж от село Дрен

Емил Попов: Кой те пита къде ще те насее вятъра. В коя страна и в кое време ще се родиш. Раждаш се тогава, когато си се родил. И толкова. В мястото, в което си.

Неговото място е бащината къща в село Дрен, a той е професор по скулптура в Академията. Изваял статуите на Радичков, Бешков, Буров, баба Ванга. Може би сте минавали покрай неговите 3 диска до Националния стадион. Или покрай статуята на Григор Вачков до Народния театър. Емил Попов е работил къде ли не по света. Но казва, че всичко, от което има нужда, се намира тук.

Емил Попов: Любов, покрив, минимален стандарт. Да правиш това, от което живееш, да го обичаш, или ако не го обичаш, поне да го приемеш. И да си го работиш. Това, което видях в предишното поколение. Поколението на дядо ми, на баща ми.

Неговият дядо Михаил, служил като поп в селото. И местните още го помнят.

Станко Юруков: „Tой ни най-уважаваше, прегръщаше ни, целуваше ни, и му целуваме ръка и му се радваме.“

Емил Попов: Дядо ми човек, който беше участвал в Балканската война, като всички други българи от това време, това поколение, нарочно ще го кажа на диалект, защото звучи по-изразително: „не моа да праиш сметка, дека Бог го няма. Он види всичко.“ И вярваше твърдо в това. И в неговите мерки, в мерките на бога, че той те респектира с това, което правиш.

Със спомена за дядо си, Емил започнал да пали и другите в Дрен. Да върнат старата слава на църквите. Да си имат място за живот и смърт. Първо направили оградата, после навеса в двора на старата църква. Обединени в сдружение „Света Петка“.

Георги Бикарски: Само като ми казаха, ние с моята група, се отзовахме, за магерницата да построим. Всичко е на доброволни начала. Като дарение за черквата.

Станко Юруков: Едни правят ремонт на черквата, други магерницата, старата я събориха, направиха нова. Георги Бикарски, направи новата. Аз поемах оградата, всичко, каменната зидария.

Емил Попов: Дойдох с една моя група студенти, да работим във всички точки, които това беше необходимо.

Емил и студентите му направили гранитна чешма. Следващата цел: малък параклис. Но срещат трудности. И често се чувстват сами.

Станко Юруков: Мъчиме душичките. Полека, полека. Бавничко. Стари хора, така живеем тука. Пенсиите са малечки. Кротуваме, мируваме.

Станко Юруков: Но старостта ни най- тормози. Това е навсякъде така. Аз виждам как и по другите околии как старците няма кой да ги защитава, грабят ги. Тука сега има някакви кражби нали, ама не са толкова фрапиращи.

Георги Бикарски: В Дрен са правени много неща на обществени начала, сега все по- трудно се правят. Защото няма хора. Това е истината.

Емил Попов: Ако имаме най-голям проблем като общество, то е това, че една огромна част от младата сила на България е извън България и няма шанс вероятно да се върне. Тези опустяващи села. 2 милиона българи навън, при положение , че сме една шапка народ.

Но не всички си тръгват. Велика направила обратното: заселила се в Дрен.

Велика Прахова: Не е трудно да дойдеш тук, следвайки един от най-впечатляващите, най- вдъхновяващите хора, какъвто е Емил Попов. Защото, аз като ме поканиха да съм част от тази банда, които се събрахме тук заедно, с него, в това село, нямах грам съмнение , че ще кажа категорично „да“, идвам.

Сама си направила дом. В един стар овчарник.

Велика Прахова: Изключителна борба. Чисто финансово. Това беше за мене беше години наред работене други неща, за да се спонсорирам сама, изграждането и довършването, и обживяването на това пространство.

Емил Попов: Идва тука, без да се притеснява, че е сурова зима. Че е кал, че това, че онова, идва си с детенцето, остава си тука.

Тук Велика работи и прави изкуство. Изработва декори за киното.

Велика Прахова: Всичко, което успях да направя беше въпреки. Въпреки това, че нямам време, въпреки, че работя други неща. Въпреки, че нямам ателие, постоянно се местих от пространство в пространство, под наем, в кьоше, таван, мазе, и въпреки това, не забравих, че съм художник и че искам да съм художник и че с това искам да се занимавам.

Емил Попов: Истинската култура, според мен винаги е въпреки. Тя не е услужлива и как да кажем, услужлива и красива любовница. Нито е някакъв сподвижник на политическа или друга, друг вид дейност. Истинската култура тя е спонтанна и природна. И тя отразява дълбинните неща.

Не е нужно да си в центъра на света, за да правиш изкуство. Да намериш смисъла. Да опазиш живота. В Дрен спасяват не просто черквите, а самите себе си.

Емил Попов: Никога не съм си представял , че мога да бъда другаде. Аз съм на това място, не си представям да съществувам другаде.

Велика Прахова: Човек в себе си трябва да запази, усещането защо, иска да е жив. Кое е важно за него, за да е жив.

Емил Попов: Корен. Мощно нещо. Това, което дава живот. В дългото време. Поне за мене е така.

Емил Попов: Не може да не осъзнаваме наистина, че сме по-малки от прашинка в това съзидание. И думата Бог ни мащабира. Поставя ни на място. И когато не го забравяме ми се струва, че се правят по-малко грешки.