Кичът – заклеймен и неизбежен

Какво представлява кичът, само в изкуството ли съществува или ни заобикаля масово в ежедневието, какво мислим за него и откъде произлиза? Кичът – заклеймен и неизбежен бе темата на разговор в студиото на "Денят започва с култура" с гостите Чавдар Гюзелев - художник, сценограф, Десислава Панчева - куратор на София дизайн уик, и д-р Николай Михайлов - психолог. В дискусията се включиха още зрители по телефона, а репортерът Надежда Московска събра коментарите на хората в анкета.

Първо Десислава Панчева даде определение на думата кич.

"От край време, когато в изкуството се заговори за кич, става въпрос за една евтина имитация на високото изкуство, което имитира сюжети, техники и по-скоро пренася съдържанието на много по-качествени продукти на изкуството извън контекста. Кичът е известен с това, че деконтекстуализира едно произведение или течение, или жанр просто, за да послужи на собственика му като някаква гаранция за социалния му статус", заяви Панчева.

Чавдар Гюзелев от своя страна представи едно от "направленията" на кича и сподели с нас откъде може би произлиза самата дума.

"Наистина кичът би могъл да бъде дискретен, особено ако вярваме на това, че думата кич произлиза от думата "kitchen" (б.р. от английски език, означава кухня), не знам дали е вярно, от там, където английските домакини са си държали порцелановите фигурки и сувенири. Ако е там - по рафтовете и полиците на кухнята, не е лошо, обаче, когато започне да прелива във външното пространство, както се случва тук, при нас очевидно, става вече нещо неуправляемо и много, много страшно", категоричен бе Гюзелев. Той отбеляза, че част от заливащия ни кич е и това, което се случва по бул. "Витоша".

Д-р Михайлов бе още по-директен и посочи, че кичът в едно общество всъщност е произведение на политическия режим.

"Ако се каже, че тази либерална революция е докарала някакъв вариант на естетическа катастрофа, на масофизиране, на индустриално безобразие няма да е грешка. Всички знаят, някои даже страдат от това, че кичът е повсеместен и в някакъв смисъл нормативен, защото, вижте, един дисциплинарен политически режим създава нормативна естетика, всички се подреждат под определен канон, защото естетиката е рязко радикално идеологизирана - малко или повече, в публичните пространства. Имаме такива рецидиви, реликти до ден днешен", обясни д-р Николай Михайлов. Дискусията с него ни отведе дори до гражданската революция в Украйна, която според него е едно страшно травматично естетическо бедствие.

По време на дискусията видяхме образи от "естетическите" представи на Янукович, светещите китайски икони, китайските мартеници и още много други подобни примери, които гостите в студиото дадоха.