Ким Сенгупта от в. "Индипендънт" пред БНТ

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": Хотелът, в който бях настанен, беше взривен, докато си лежах в леглото.
Стаята се пропука пред очите ми. Никой от журналистите, които бяхме вътре, не пострада, но ударната вълна разруши
околните къщи, в които живееха семействата на хотелските служители. Шейсет души загинаха. Много наши познати бяха убити...

Случило се в Ирак по време на войната през 2003-та година. В търсене на обективността е преминавал много фронтови линии. Репортажите му са запечатали повечето военни конфликти от последните години. Виждал е войната в най-зловещата ѝ форма. Ким Сенгупта - един от най-известните военни кореспонденти в света. Заради работата си, преди две години британският журналист получи Азиатската награда за медии.

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": Всяка война има своите неизменни характеристики, но като журналист,
мога да кажа, че съществуват две особености. За първи път журналистите станаха мишени. Чували сме за поне трима, отвлечени и убити от Ислямска държава в Сирия. Двама от тях познавам много добре. С Джим Фоли бяхме приятели от 15 години. Другата особеност е, че съвременните войни са от партизански тип, с неясна фронтова линия. Днес се вдигат бунтове, на много места в Сирия, Ирак или Либия и не се знае кой кой е, образуват се групировки, които изглеждат еднакво, използват еднакви оръжия. В някакъв момент става трудно да различиш дали са от Ал Кайда, от Ислямска държава или от друга групировка. Това е другият голям проблем - никога не можеш да си сигурен на чия фронтова линия си, защото тя непрекъснато се мести.

Житейското убеждение на Ким Сенгупта е, че войни винаги е имало и едва ли в бъдеще ще спрат да избухват. Но той
вярва в силата на думите и дипломацията.

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": При цивилизовани обстоятелства, хората трябва да намерят решение с думи, а не с война. Дипломацията помага и в случаите, когато две страни са водили безрезултатна война. Но това е решение за разумни хора. Мисля, че споразумение с Ислямска държава е трудно, но не и непостижимо. Какво могат да получат и какво искат те? В Сирия и Ирак Ислямска държава може да бъде смазана, но нейните идеи и мотиви ще възкръснат под друго име.

БНТ: А защо войната в Сирия не свършва?

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": Причината, както в много подобни случаи, не е в самата Сирия. Тя просто се превърна в бойно поле на един международен конфликт. Тук са замесени и руснаците, и иранското движение
„Хизбула“, и групировки, спонсорирани от Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, и американците, и кюрдите. Всички тези групи са събрани на една малка по територия и бедна на петрол държава. За зла участ на сирийския народ, тя се превърна в стратегическа точка за среща на световните сили.

БНТ: Според Вас въздушните удари срещу Сирия ще променят ли позицията на Башар Асад?

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": Начинът, по който бяха извършени въздушните удари, ми се струва доста странен. Знаете, че Тръмп написа в туитър „Ракетите идват.“ И това се случи, преди да е разговарял със своите
съветници по националната сигурност, преди да го е обсъдил дори с Джон Болтън - „ястребът“ на Тръмп. Но, както знаем,
това е президент, който произвежда индустриални количества изказвания в туитър. Видяхме какво написа, видяхме и
мигновените реакции. Всеки обикновен човек може да каже „Това е отвратително, противно и не бива да се случва.“ Но тук става дума за най-влиятелния човек в света и когато той напише „Ракетите идват“, е невъзможно да не се нанесе удар.
Ким Сенгупта Мисля, че единствената промяна би била Асад да се замисли следващия път, ако реши да използва химически оръжия. Досега срещу него са нанесени два удара един миналата година и този наскоро. И двата са следствие на предполагаемо използване на химическо оръжие. Разбира се, позицията на Сирия е, че няма такова нещо. Но в позицията на Асад няма съществена промяна. Американският президент го нарича „животното Асад“, но не насочва ударите си срещу Дамаск, двореца или правителствени сгради. В крайна сметка, както виждаме, позицията на Асад се стабилизира с всяка изминала година.

БНТ: А смятате ли, че инспекторите от Организацията за забрана на химическите оръжия могат да изиграят решаваща роля за промяна на ситуацията в Сирия?

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": В идеалния случай, точно така трябва да стане. Но сами видяхме колко време отне на инспекторите да стигнат до Дума... Спомням си окупацията на Ирак през 2003 година. Аз бях там с други журналисти и инспектори на ООН и ... Имахме достъп до редица обекти, не защото Садам Хюсеин беше много услужлив, а защото се притесняваше от възможна окупация, каквато, в края на краищата, последва. Работата беше там, че инспекторите в Ирак по онова време получиха пълен достъп, но скоро след това САЩ и Великобритания им наредиха да се изтеглят. Последва окупацията. Руснаците и сирийците не са единствените, които пренебрегват разкритията на инспекторите. Западните страни правят същото.

Късметлии сме, живеем в интересни времена, споделя британският журналист. Световната сцена е наситена със сценарии, с играчи, които искат да влязат във внушителни роли - като Ким Чен Ун, който се опитва да заеме своето място в света на лидерите като изстрелва балистични ракети.

БНТ: Умел лидер ли е Ким Чен Ун или западната дипломация се оказа успешна?

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": Всяка страна твърди, че заслугите са нейни, което има нещо общо с истината. И санкциите, и дипломацията свършиха работа. Ким Чен Ун постигна сериозна победа, тъй като за първи път
американски президент е готов да преговаря със севернокорейски лидер като с равен. Всички предишни американски президенти са отказвали да го направят, защото не са искали да дадат привилегирован статут на Северна Корея.

Отразяването на войни, Ким Сенгупта е развил до изкуство. А дали работата му го е променила? Не мисли за това. Но
най-тежко му било по време на войната в Ирак, когато хотелът бил взривен.

Ким Сенгупта - журналист от в. "Индипендънт": Ставахме свидетели на убийства, бомбардировките не спираха и накрая свикнахме да живеем, заобиколени от смъртта. Днес колегите ми и аз се страхуваме повече от отвличане, отколкото от стрелби и бомбардировки - с тях сме свикнали.