Класическата приказка между необходимостта и отхвърлянето

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Трябва ли да забраним някои от класическите детски приказки. Имат ли нужда някои от тях от пренаписване? В "Денят започва с култура" продължаваме да разговаряме по темата, тъй като първата й част предизвика много реакции.

Гости в студиото на културния блок на БНТ днес бяха: Николай Колев, културолог, Цветелина Йосифова, психотерапевт, Албена Раленкова, редактор на детска литература, и Петя Банкова, етнолог.

Цветелина Йосифова каза, че на приказките трябва да се гледа не само като на съдържание и литература, а като ритуал и практикуване на интимност между детето и възрастния. Според нея приказките не трябва да бъдат пренаписвани, защото всеки има импулси на жестокост. "Когато на детето се прочете страшна приказка, то може да се идентифицира и с единия, и с другия герой и да успокои тези свои импулси, без да остава с чувството, че е лошо", каза Йосифова.

Албена Раленкова, смята че приказката в символен вариант помага на детето да бъде подготвено и в едно абсолютно безопасно пространство му позволява да опознае и себе си, и света.

Петя Банкова поясни, че едната от страните на приказката е човешката комуникация. "Нейните полза и смисъл са в общуването между възрастния и детето. От друга гледна точка приказката е история, създадена в конкретен културен, социален, икономически, географски ареал и ценното е нейната автентичност", заяви тя.

Николай Колев каза: "Аз харесвам приказки. Безспорно за мен те са интересни, но никога не бих ги причинил на дете." Според него една приказка, създадена преди векове, изтръгната от контекста на употребата си, може единствено и само да навреди. "Основният проблем на приказките е, че морала, който проповядват, не е моралът днес", смята той.