Книгата на Симеон Радев "Дипломатическата история на Освобождението на България"

Свързваме името на Симеон Радев най-вече с неговия капитален труд „Строители на съвременна България“. Не са много хората, които на смъртния си одър ще попитат: "Дадох ли нещо за България?" Симеон Радев е един от малцината. Той е роден в град Ресен, днешна Македония на 19 януари 1879 година в заможно чарбаджийско семейство. Учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това със стипендия на Българската ексзархия заминава да учи във френския лицей Галата Сарай в Цариград. Висшето си образование по право получава в Женева. От съвсм млад е увлечен по политиката и журналистиката. Още докато следва сътрудинчи на много печатни от края на 19. и началото на 20. век в Женева и България. През 1911 година основава собствен всекидневник "Воля". По това време излиза и книгата му „Строителите на съвременна България“ - едно от големите и оригинални историографиски изследвания у нас. На 34 години Симеон Радев става пълномощен министър в Букурещ по личното настояване на румънския крал Карл I. През 1916 година е изпратен на дипломатическа мисия в Берн. Година по-късно напуска швайцарската столица и отива на фронта. В края на Първата Световна война Симеон Радев взема участие от българска страна в подписването на Солунското примирие. Между 1920-40 година той е последвоталено пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е първият български делегат в Обществото на народите в Женева. След преврата на 9 септември 1944 година е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. Въпреки политическа обстановка, в която попада, и влошеното зрение Симеон Радев продължава да работи над литературните си трудове, благодарение на своя син Траян Радев, който собственоръчно записва и обработва текстовете на своя баща. На 15 февруари тази година ще се навършат 50 години от смърта на Симеон Радев.

Книгата „Дипломатическа история на Освобождението на България“ е поредната сензация, скрита досега в личния архив на Симеон Радев. Тя е поредният втори том от библиотечната поредица „Неиздавани ръкописи“, първият том от която съдържа две непубликувани досега книги от капиталния труд на Радев: „Строителите на съвременна България“ – „Произходът на съвременна България“ и „Руско-българският конфликт и дипломацията (1886-1887 г.)“. Във втория том от тази поредица видният български дипломат се изявява като историк на дипломацията. Натрупаният дългогодишен опит Радев успява да приложи и като изследовател на дипломатическите борби около източния въпрос и по-специално на дипломатическата история на Освобождението на България. Върху този си труд бележитият наш историк работи в продължение на две десетилетия, като негова изворова база са хилядите открити от него документи в архивите и библиотеките във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва,Брюксел и Букурещ, много от които все още са непознати и недостъпни за българските изследователи. Книгата може да се приеме и като един блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, както и на една първа по време история на балканските народи на фона на войни и въстания, преплетени с тайни и явни дипломатически ходове. И всичко това по време на културния, църковен и революционен подем на народа ни. Историята на балканските народи е тясно преплетена и свързана. За това свидетелстват и многобройните страници, посветени на историята на двете дунавски княжества Влашко и Молдова, на Освобождението на Гърция и сключването на Одринския мир, аргументираното излагане на сръбската история на основата на архивни документи – и всичко това в тясна връзка с историята на нашия народ. В разказа на Радев става сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по Българския въпрос, като много от разгърнатите от историка сюжети звучат актуално и днес. Неповторими са и редовете, посветени на възторга на българския народ от Освобождението.

За трудовете и личността на Симеон Радев говорихме в студиото на "Денят започва с култура" с съставителя и редактор Цочо Билярски и издателя Георги Каитин.