Кое от двете е водещо за вас, когато решавате да гласувате?

Кристиян Шкварек - член на Младежкия консервативен клуб, автор в "Консерватор", израснал в българо-полско семейство, завършил история в Ковънтри, Англия и европеистика и политика в Белгия, работил в евроинституции, след което се връща в България.

Шкварек обясни високия процент - 96.4 - на хората, които /според изследването на Алнфа рисърч/ смятат, че е важно да се гласува на избори. Според него това е нормално, защото хората имат идеи, желания в политиката, които биха искали да устояват и да видят реализирани в обществото. В същото време има огромно разминаване - този процент се различава драматично от реалната избирателна активност на каквито и да било избори в България. Причината е, че когато дойде време за избори, те не виждат партии, които устояват тези принципи. Партиите в България нямат конкретна идеология, "конкретна насоченост - културна, социална, обществена, икономическа". Според младия политолог партиите у нас са деидеологизирани и това е проблемът хората да не ги припознават като изразител на техните възгледи.

Николай Драганов - член на сдружение "Солидарна България", социолог, магистър по маркетинг от УННС, журналист, автор на документални филми и анализи в сайта "Барикада".

Според Драганов активните млади хора не проявяват достатъчен ентусиазъм да участват във взимането на решения и в избори, какъвто имат за коментари в социалните мрежи, тъй като не вижда подходяща политическа формация, която биха припознали, която може реално да ги представлява и да защитава техните интереси.

Емил Вълков - автор в "Консерваторъ", политически анализатор, участвал в екипите на десни политически формации, с образование и опит в пиара.

Що се отнася до взискателността на обществото към политиците, Вълков е категоричен, че тя е необходима и гражданите следва да търсят от тях отговорността, която те са длъжни да поемат.

"Не можем да очакваме хората да взимат решения, които по никакъв начин не кореспондират с техните нагласи."

В тези отношения Вълков вижда ключовата дума "представителство". Точно там, според него, е разминаването между настоящата политическа класа и очакванията на хората - те не намират кой да осъществява тяхното представителство.

Елена Харизанова от Института за нов икономически напредък, завършила съвременна и нова история в СУ, докторант по публични комуникации в УННС. Участвала в програмата за млади лидери на Държавния департамент.

Харизанова намира много причини за традиционно ниската избирателна активност на българите - както вътрешно- политически, така и глобални. Тя постави акцент върху факта, че около 50 % не гласуват - повечето от тези хора са в активна възраст, а на практика те са представени в политиката. Оттук тя заключава:

"Непредставеността на тези активни групи означава и много слаба представителност на самата политика. И това е един загубен национален ресурс, тези хора. "

Проблемът се задълбочава, защото ако не си представен в политиката, ти не можеш и да контролираш. Задълбочава се и недоволството, убедена е Харизанова.

Калоян Правов - член на изпълнителния борд на Българското либертарианско общество, политически анализатор в екип с фокус върху изследване на политическите идеологии и неправителствения сектор като алтернатива на държавната социална политика, завършил политически науки в НБУ на английски език.

Има ли апатия сред българските млади хора, които не търсят нови политически формации, за разлика от големия процент техни връстници в Европа? Правов смята, че като цяло младите хора в тази възраст имат други приоритети, по-различни от това да решават проблемите на своята държава.

"Демократичната система е сложна система и това което ги обезкуражава донякъде е, че трудно се навлиза в нея. но ние тук правим една презумпция - че хората, които гласуват, са представени, което не е задължително да бъде точно така. Много често става въпрос за кое е най-малкото зло... т. е. дори с гласуващите, представителността е ... още по-малка."

Калоян Велчев - председател на Студентския клуб на политолога в СУ, участник в множество дискусионни формати на тема "Бъдещето на Европа".

Според Велчев настоящият парламент, чисто формално, е добре представен.

"От друга гледна точка, аз смятам, че е нормално при младите интересът към политиката да е малко по-нисък. Първо, защото те тепърва навлизат в живота, все още ги вълнуват други теми и до голяма степен не осъзнават доколко политиката влияе върху техния живот".

Велчев цитира проучване на Еврокомисията от миналата година, България е на 4-то място по заявен интерес от младите - между 15 и 29 години - да гласуват.