Кое трябва да е водещо при закупуването на бойни самолети?

Дискусия за модернизацията на армията и купуването на изтребители за ВВС. Докато на политическия терен се сблъскват различни позиции за закупуване на бойна летателна техника, в "Референдум" даваме думата на експертите. С тях коментирахме темата за избор на изтребители. "Алфа рисърч" тества обществените нагласи с въпроса: Кое трябва да е водещо при закупуването на бойни самолети - техническите параметри или финасово-икономическите условия?

В студиото гостуват:

О.р. ген.-майор Съби Събев, член на управителния съвет на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик": Доколкото в общественото, а и в медийното пространство възникнаха съмнения по отношение на това дали изборът ни е предрешен, дали решенията са вземани доста на тъмно, нашата общественост не е добре информирана. А публичният ресурс финаснов, който ще се изразходва конкретно за този проект е най-голям от всички модернизационни проекти и действително българските данъкоплатци трябва да бъдат уверени, че той е необходим, че ще се придобият способности, които са необходими за нашата национална отбрана и за нашия принос към съюзната отбрана на НАТО. Така че и обществената подкрепа за разходването на тези финансови ресурси, да бъде по-голяма. Максимална прозрачност, за да се разсеят всякакви съмнения - мисля, че това е необходимо и това доминира, но то ми се струва няма да забави решението за стартиране на този проект.

Ангел Найденов, директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността: Струва ми се, че ние сме прекомерно фиксирани върху темата за бойноите самолети и понякога дебатите са придружени от излишни страсти. Аз си дадвам сметка, че това е най-скъпоструващия от проектите за модернизация на Българската армия, но зад тази тема остават всички останали въпроси, свързани с модернизационните проекти на Българската армия. Става дума за стойност на проектите, която приближава 6 милиарда. Те са с не по-малко значение за развитието на отбранителните способности на България от придобиването на новия тип боен самолет и второ, те са с не по-малко значимост за сигурността на страната. Вън от всякакво съмнение темата фокусира и общественото, и политическото, най-вече експертното внимание и това е съвсем оправдано. Аз видях в различни изказвания, в различни дискусии кое трябва да бъде водещото. Въпросът е свързан и с оперативните способности на бойните самолети, финансовите и икономическите условия. Те са част от критериите, които прилага експертната комисия тогава, когато оценява офертните предложения на различните участници. Към тях трябва да добавим още изискванията за партньорство, трябва да добавим изискванията за жизнения цикъл, срокът на използваемост на самолетите.

Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност: Тази процедура е показателна за това как въобще решаваме въпросите, свързани с отбраната. И като че ли се създава впечатление за работа на парче, за работа, която не е базирана на стратегически документи, на стратегическа визия за това как ние гарантираме нашата сигурност, как ние гарантираме нашата отбрана. Ясно е, че с 6, 8, 16 самолета пълният спктър от отбранителни дейности не може да бъде постигнат. Ние гарантираме нашата отбрана именно чрез нашите съюзници, чрез участието в НАТО, Европейския съюз. Контекстът, в който трябва да разглеждаме всеки един от модернизационните проекти, е именно този и основният въпрос е какво придобиваме, с каква цел и как гарантираме отбраната си.

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания: Аз мисля, че процедурата е пределно ясна имаше решение на Народното събрание, имаше решение на Министерски съвет, сформирана беше експертна група, в нея бяха представени много добри експерти, представители на Министерството на икономиката, на ДАНС, на Министерството на финансите. Аз смятам, че прозрачността е гарантирана. Ако някой си мисли, че можем да публикуваме офертите при един търг или при една такава процедура, много се лъже. Самите доставчици и производители предявяват претенции за конфиденциалност. В миналото, дори в преки разговори докрая някои от производителите не искаха да кажат точно каква защите има бронемашината, точно на каква цена отиде за един самолет и т.н. Парламентът има право, разбира се, на контрол. Добре направи тази комисия. Нака да видим как ще изпълни своите намерения!

О.р. генерал-майор Ангел Златилов, председател на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик": Бойната техника е винаги скъпа и тя струва много на обществото и затова е итози голям интерес според мен във връзка с провеждането на този търг за избор на новопридобит летателен апарат за въоръжените сили на България. Да кажем, че само тактико-техническите характеристики са определящи ще бъде едностранчиво и немного точно. Действително ние, за да изпълняваме определените задачи, тези летателни апарати трябва да отговарят на определени изисквания, но в същото време ние не можем да излезем от рамката, която финансово-икономическите условия ни поставят. Защото в края на крайщата ние може да искаме много средства, но рамката е доколко икономиката на държавата може да задели ресурс, за да удовлетвори тези изисквания.

Димитър Ставрев, военен журналист в сп. „Криле“: Българската армия е пред технически срив и колапс, защото от 30 години не е купувана нито една нова основна бойна система. Има нужда не само от нови саломети, а и от нови кораби, нови бойни машини, нови радари, нови зенитно-ракетни комплекси, нова комуникационна система. Всичко ни е нужно ново. 30 години е стандартният жизнен цикъл на една такава система. Един модернизационен проект има две страни - военно-техническа и финансово-икономическа. Когато тази процедура стартира, тя единствена беше направена по правилата - беше зададена финансовата рамка за проекта, бяха казани на какви способности трябва да отговаря новото летателно средство, което ще изберем. От тук нататък, според мен, работа е единствено на военно-техническата експертиза да реши кой от предложените платформи отговаря най-добре на способностите, които ние искаме тя да притежава.