Кой отваря храма в Широка лъка?

В  "Денят започва" : Освен лекар, в Широка лъка няма и свещеник, който постоянно да обслужва селото. За храма "Успение Богородично", който е паметник на културата, се грижи Петрана Присъдова.

Пуст и необитаем през зимата е храмът в Широка лъка. Ако случайно минете от тук и решите да запалите свещ ще видите, че на портите има катинар. Свещеникът на селото, който пътува от Смолян, идва само за литургии, тъй като обслужва и други църкви в района. През останалото време храмът е затворен. Отваря врати за молещи се само през почивните дни, когато Петрана Присъдова отключва портите. Прави го години

наред, на добра воля.

"Аз си работя просто така - като християнка, аз обичам църквата и искам да помагам просто! На добра воля! Ей затова ти казвам тука какво ни е препитанието! Садиме си по малко картофки, по малко фасулче и другото ни е всичко на магазина, тичаме на магазина да си купим!", разказва Петрана Присъдова.

Преди 10 години църквата е отваряла врати още по-рядко. Тогавашният свещеник идвал от време на време, защото пътувал от Девин. Затова местните хора казват, че били забравени от Бога. Искрено обаче се радват на сегашния си свещеник Иван Марински.

"Отчето ни е много хубаво, такова никога не сме имали. Аз затова работя с него толкова години. Много добро момче! Тука като живееше на всяка такова идваше - през седмицата да служи, но сега като се премести в Смолян, пак си идва, ама не както беше по-напред, когато си беше тука!Винаги усмихнат, винаги добродушно!"Петрана разказва за свещеника с усмивка на лице, макар и премръзнала от краткия си престой в църквата. Студът в храма се усеща още щом прекрачиш прага. Топлината от силната вяра обаче сгрява душата, споделя Петрана.

"Тука в църквата много облечена идвам, трябва да си много облечена, инак не може да оцелееш. Тука в църкавата, тука край реката е много студено. Зимата само събота и в неделя стоя, през лятото всеки ден", споделя тя и пояснява: "Самичка си съм, няма друга жена. Не мога на никой да се доверя, че аз работя с

чекмеджета и да се довериш на една жена, трябва да й имаш голямо доверие."

А доверието на Петрана е гласувано още преди 6 години. Сега тя е тази, която също като Божи служител връща вярата на хората в доброто - вяра, която още през 1834 година са доказали строителите на храма.

"Като условието е било за построена за 48 дни, а населението я е построило за 38. В строежа на църквата се включват включително и майки с малки деца,които връзвали люлките около църквата, те пренасяли и камъни. Камъните са пренасяни от съседния връх Руски камък, от ръка на ръка, денонощно се е строило и хората са успели да го изградят", разказва Васил Седянков - кмет на Широка лъка.

От някогашното строителство на килийното и класно училище в съседство обаче днес са останали само разбитите прозорци и врати и олющените мазилки. Макар и в това състояние, те напомнят за това, че някога и в тях е кипял живот.

Цялото предаване можете да видите ТУК.