Коледна надежда за Ивайло

12-годишния Ивайло Карабанчев от София страда от мускулна дистрофия. В момента момчето се лекува в специализираната болница в Момин проход. За да се подобри състоянието му е необходимо скъпоструващо лечение в Израел. За него родителите му трябва да съберат около 10 хиляди лева.

Ивайло е бил на 5 години, когато родителите му забелязали, че с него се случва нещо. Изправял се трудно при клякане, бягал странно и падал често. След поредното падане започнало и голямото ходене по мъките.

"Аз бях много шокирана, защото моят брат почина от това заболяване и дотогава никой не ми е казал, че това е генетично заболяване и може последствие - майката е носител - да предаде на децата - само на момчетата, не на момичетата", разказва майка му Цветана.

За да стигнат до окончателната диагноза, че детето им страда от мускулна дистрофия на Дюшен, родителите на Ивайло трябвало да направят генетични изследвания. От Фонда за лечение в чужбина им отпуснали около 2 500 евро. С парите те покрили разходите си за изследването в Белгия.

"Смешното беше, че ми се обади някаква лекарка, която не ми се представи, и каза, че изследванията на моето дете не са заминали за Белгия, защото лабораторията няма 65 лева, за да ги изпрати. И аз съответно казах, ама защо вече 6 месеца не ми казахте - аз щях да намеря тези пари и да ги занеса - не 65, а 165 ще дам!", споделя Цветана.

Сега Цветана води друга битка - да осигури рехабилитация на сина си в Израел. Ивайло вече е бил там веднъж.

"То малко като приказка звучи, защото като отидохме първия ден и тя попита "Закусил ли е?" и казвам "Не, защото в България изследванията се правят на гладно, но тя каза: "Не, не може, трябва първо да закуси нещо и тогава", разказва Ивайло.

"И странното беше, че той искаше да отиде на разходка, защото той много не обича дългите разходки, но тогава ходихме толкова много - може би около 10 километра, при което той не каза - аз съм изморен! Хората казват, че можем да заминем на лечение, обаче курсът на лечение тогава беше над 10 хиляди евро и с много мъки успяхме да съберем за първия курс - то беше миналата година за 14 дни, но пък трябваше след 3 месеца да заминем отново, не можахме и стигнахме вече до количката...",разказва Цветана.

И докато замине отново в Израел, Ивайло изкарва дните си в болницата в Момин проход.

"Във всяка стая има освен легло за детето, и легло за майката, има и санитарен възел, така че това да бъде максимално облекчение за обгрижването на детето. Много е важно това, че към болницата има организирано училище, където децата могат да продължат учебните занимания, без да прекъсват класа", пояснява д-р Снежана Белева - началник отделение "Рехабилитация на деца с неврологични заболявания" в Специализираната болница за рехабилитация - Момин проход.

А в класа си Ивайло вече е срещнал много приятели. Обича да рисува и не спира да мечтае, че тази Коледа най-голямото му желание ще се сбъдне.

Да тича с другите деца - това е желанието му най-голямото!

Автор: Юлия Стефанова