Какво е необходимо, за да се подобри работата на Спешната помощ? Опитът и препоръките на лекарите и пациентите

Бърза ли е бързата помощ? В "Денят започва" на БНТ обсъждаме темата с Виктор Якимов, Даниела Емануилова и Светла Богданова, заместник-директор на Бърза помощ след поредната смърт, свързана със сериозни съмнения за забавяне на линейка. Миналата седмица Ирена Христова гостува в сутрешния блок и постави редица въпроси, които според нея е крайно време да получат отговор.

Въпросът кой е виновен за положението в спешната помощ, остана без отговор. Системата е виновна, каза най-общо без да уточни Светла Богданова, заместник-директор на Бърза помощ. Тя обясни положението, в което се намира спешната помощ в София: "Факт е, че работим от 10 до 15 екипа в двумилионен град и нямаме желаещи да постъпят на робата." Към момента има 95 свободни места за лекари, продължи Богданова. Като основен проблем тя очерта финансовата част. Заплатите са повишени през миналата година с 18%, но това според нея е половинчато и не е довело до промяна в положението.

Друг случай от 20 март 2008 година припомня "Денят започва". Тогава преподавателят от НАТФИЗ Румен Георгиев е намерен от студентите си в тежко състояние. Те звънят на номер 150, но от Бърза помощ отказват да дойдат. Тяхното обяснение е, че адресът не бил точен. Линейка така и не пристига, със собствен транспорт преподавателят е откаран в Пирогов, където се оказва, че няма невролог. След час и половина пациентът е откаран в Окръжна болница, където пък се разбира, че няма места.

В студиото Даниела Емануилова една от студентките, подала сигнал до Бърза помощ при случая от НАТФИЗ, категорично заяви, че подобряване в спешната помощ от 2008 г. до днес няма. Тя разказа друг случай, на който е станала свидетел. Жена припада в автобус по линия 79, след подаден сигнал, линейката се отзовава след 1 час и 10 мин. след многократно обаждане и уточняване на адреса.

Виктор Якимов припомни в студиото случая с блъснато дете на пешеходна пътека в София. Военният е единственият, който реално помага на Марина, в първите минути след катастрофата. Линейката трудно си пробива път в задръстването, въпреки регулацията на кръстовището от полицай, а лекарката от спешна помощ е шокирана от гледката и не реагира адекватно, разказа той. Самата докторка се оказва кардиолог, а не детски травматолог, затова се налага насред пътя да стане смяна на линейките, уточни още военният.

Ако имахме 40 екипа, нямаше да правим подбор на сигналите, получени на спешния телефон, обясни Светла Богданова. Но при малкия брой от екипи се налага първо да се уточнят кои случаи са животозастрашаващи. Тук, според Богданова, се губи време. Друг проблем е координацията, при получени повече обаждания, адресът по обяснения на очевидци става неясен за линейките и това ги забавя, коментира проблемите в конкретните два случая заместник-директорът на Бърза помощ.