Компромати на флашки... и други носители

Компроматните войни в в политиката. Към тази тема ни върна поредният скандал с подслушвания и анонсът, че съществува запис, който би дискредитирал размразения проект АБВ. Запис с главни участници Георги Първанов, Бойко Борисов и Румен Петков, който все още не е разпространен официално. Опитът на политически психолози, журналисти и пресаташета показва, че у нас компроматната война действа на същия принцип, като в чужбина.  Разликата е, че в България последствия след информациите за записи и флашки няма!

Записи, флашки, снимки, компромати. Но още слухове, любовни афери, откровени клевети или на пръв поглед безобидни прякори. Всичко, за да удариш опонента, се използва и от партиите в България. Заподозрени и преди

и сега са агенти от специалните служби. Те подслушват и следят като услуга. Но и самите партийни централи и по света, и у нас взаимстват от разузнавателните структури - събират информация и имат агентура. Затова

от кухнята свидетелства политическият психолог Димитър Гронев, популярен и като "Червения шаман".

"Атакуват се т. нар. личности-пилоти. Това са тези, които са на върха. Ако го удариш, ако му направиш един компромат, с него образно казано е свършено, защото общественото мнение е склонно да пренася - ето този лош човек, ами какъвто той, такава и партията му или и такава и държавата му. Ще удариш един министър, втори министър, ако удариш и трети, си си свършил работата - както броят бушмените едно, две и много", разкрива Димитър Гронев.

И тези дни, с приближаването на изборите за Европейски парламент, българският политически елит се оказа оплетен в поредния СРС-скандал. Запис, за който само се говори, омота Борисов, Първанов и Петков в сложни

задкулисни схеми. И без да се е материализирал, записът заживя медиен живот, защото всички побързаха да коментират. Борисов сравни скандала с аферата "Уотъргейт", Първанов го определи като "ария от клевети", а Петков обяви, че ще гледа кокошки на село, ако има запис.

През 1995 ефекта на медийна бомба имаше компроматът с фалшивата партийна книжка на Софиянски точно в навечерието на кметските избори. В деня за размисъл преди последните избори за парламент подобен ефект произведоха и намерените бюлетини в Костинброд. До момента категорични доказателства, че е трябвало

да фалшифицират вота няма.

"Във всеки компромат има зрънце истина. Това е онова лепило, което прави компромата възможен да залепи за съзнанието на хората и те да си кажат - ето това е вярното, може би другото - не толкова, но щом това е вярно най-вероятно и всичко, и цялата компроматна картина е вярна. Аз съм бил ПР на един от най-очернените политици в България - Иван Костов. Аз винаги съм ползвал, когато ми се е налагало, на деня да се затвори темата - веднага да има реакция, веднага да се отговори, веднага да се докаже и покаже, че това е компромат, за да може вечерта в новините да ги има и двете гледни точки", споделя опита си Найо Тицин.

Галя Горанова е млад политически анализатор. Определя компроматите у нас като средство на влиятелни фигури от политическото задкулисие за разчистване на сметки с политици, кривнали от схемата да защитават техните икономически интереси.

"Така и са планирани компроматите у нас - да се разлаят кучетата за 3 дни, след което всичко да отшуми. Знакът го разбира само този, към когото той е адресиран - той е вид предупреждение и обикновено политиците знаят кога да отстъпят и много добре знаят чий интерес са настъпили. Противната истина е, че по-голямата част от компроматите съдържат действителни факти, а още по-противното е, че всички те остават без последици", коментира Горанова.

Компроматът обаче може да е и много по-семпъл. Просто слух - например, че използваш фонтаните в Плевен за тоалетна. Или натрапчив прякор, каквито има прикачени на много български политици. Или пък реални снимки в луксозен хотел, след които зейва пропаст между тебе и борещите се за оцеляване твои избиратели. Може да са извънбрачни връзки. Подбудите на компрометиращите да вадят компромати обаче рядко са безкористни. Целта е политикът да изпадне в стрес. Тогава действията му стават предвидими.

"Когато политикът е в стрес, той приема нападките срещу себе си като въпрос на живот и смърт", пояснява Димитър Гронев.

Компроматите често действат и като разфокусиране на вниманието във водовъртежа на вече съществуващ политически скандал. Срещу тях обаче има и защита, особено ако не са подплътени с никакви факти. Ето защо в предизборна кампания, според шамана Гронев, трябва да прецениш слабите си страни и да ги кажеш публично. Само тогава това, че си ял филия с мас като малък, започва да работи в твоя полза.

Автор: Цвета Младенова