Комунизмът в съвременното образование

В "Денят започва с култура" продължихме серията дискусии около 25-тата годишнина от падането на социалистическия режим в България и тръгването на страната ни по свободен демократичен път. На днешната дата (18 ноември) преди 25 години се провежда първият демократичен митинг у нас. В това издание на предаването решхме да поговорим за това какво знаят най-младите за най-близкото ни минало. Гости в студиото бяха лингвистът Любима Йорданова, журналистът Васил Върбанов, богословът проф. Калин Янакиев, учителят по история  Емил Джасим и главният експерт в Министерството на образованието Радостина Николова.

Според Джасим в българското образование действително може да се направи повече в посока на това да се говори повече за периода 1944-1989, защото не винаги в семейството се стига достатъчно дълбоко до тази информация. Много често споменът за този период е през личните семейни спомени, каза той. Според него един млад човек е много по-склонен да приеме споменът на баба си, че на Китен е било страхотно, отколкото фактът, че е имало концентрационни лагери, в които са били избивани несъгласните с режима.

Проф. Янакиев каза, че има огромна съпротива и огромна завеса от фалшификации за периода на социализма. Според него този период не се изучава добре, защото все още има хора, които активно го фалшифицират. Той смята, че на младите хора трябва да се обяснят неща като жителството - роден си в еди-кой си град и не можеш да прекараш 24 часа в друг град без да се регистрираш в милицията и без да те изпратят в поетапен ред обратно, не можеш да пътуваш свободно в страната; квартирантите, които държавата настанява в собственото ти жилище, заради някаква миграционна политика; прекъсването на семестъра в университета, за да се строи родината на някакво мероприятие; огромната номенклатурна мрежа където определени длъжности могат да бъдат заети само от хора, които са членове на БКП.

В рамките на училищното образование е предвидено изучаването на този период от време във всички етапи на училищното образование, каза Николова. Още в учебната програма за четвърти клас се изучава развитието на България от края на 19 до края на 20 век и в рамките на тази учебна програма се предполага учениците да могат да отграничават демократични от недемократични действия, добави тя.

Любима Йораднова смята, че най-страшното при нас е в подмяната, която се случва с историята. Тя разказа, че след падането на стената в Германия са описали датите на събитията през 1989 година. Тя попита каква общо има дата 10 ноември, дата на вътрепартиен преврат, с демократичните движения в България.

Журналистът Васил Върбанов смята, че проблемът не е в образованието в България. Той смята, че сериалът "На всеки километър" е нанесъл непоправими щети в българското съзнание. По негово мнение докато няма филми, в които главните герои да са жертвите на комунизма никой в тази страна няма да се интересува повече.