Крайбрежна борба за оцеляване - "Зелена светлина" - 18.12.2014

Предаване: Зелена светлина, 18.12.2014

В предаването

Всички броеве

Имало едно време едно пакистанско село край морето, сгушено близо до мангрова гора. Приказката свършва там, където реалността я залива. Също като морето, което изяжда брега и прогонва хората от къщите им. След 30 години съжителство с мангровата гора, хората решили да я премахнат. Унищожаването на растителността оголило земите пред настъплението на морската вода. Освен, че нанася непоправими щети на къщите, тя променя обширни зони от брега до неузнаваемост. При това го прави бързо. Допреди три години плаването тук било немислимо. Сега водата е достатъчно дълбока, след като няма какво да я спре.

"Пристанищните власти бяха онези, които започнаха унищожението на мангровата гора. Те имат много проекти тук: изграждане на фабрики, диги и различни конструкции. Голяма мафия. Властите премахваха мангровата растителност, но същевременно подтикваха и местните хора да секат дърветата за огрев или за продан на централите за производство на електричество", разказа Тяманша.

От другата страна на крайбрежното село се намира пристанището Порт Касим. Камиони и работници. Тук строителството тече с пълна скорост. Хиляди тонове пясък и камъни се пренасят всеки ден, за да се натрупат, трамбоват и да издържат на морския наплив. В този район снимането с камери не е позволено. Строи се атомна електроцентрала. Работниците признават, че тази голяма площ е отвоювана от морето, но отговорникът за обекта, който е китаец, продължава да отрича.

Като цяло 130 километра от крайбрежието при Карачи са унищожени набързо в името на развитието. Влиянието на тази промяна вече се усеща. Морето настъпва към сушата, прониквайки понякога с десетки километри навътре. Това преживява и Али, доскоро собственик на три хектара ниви при делтата на Инд, на 50 километра от икономическата столица на Пакистан. Днес няма и помен от неговите земи.

"Тук отглеждах различни растителни култури. Но морската вода отне всичките ми земи. Останах сам. Стар съм вече. Реших да отворя магазинче за подправки наблизо. Синът ми също беше земеделец, сега стана рибар", каза Али.

Поуката от приказката е сурова. Също като реалността. Къщата на Али засега е здрава, но за колко ли време още? Човекът, загубил земите си за по-малко от 10 години, знае че за него и семейството му обратното броене е започнало.

Автор: Милен Атанасов

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News