Къщата на Иваница Симеонов

През 1894 година младият и все още недипломиран архитект Нигохос Бедросян проектира банката на Стефан и Иваница Симеонови. Братята-банкери остават възхитени от голямата архитектурна дарба на младия арменец. Иваница Симеонов веднага му възлага да построи собствената му къща. Тя е завършена през 1895 година и е разположена в средата на голям парцел, оформен като парк, на площ от 257 кв.м. Състои се от един етаж и мансарда. От големия приемен салон се влиза в шест стаи. Вратите са украсени с дърворезби и гравирани стъкла. Забележителна е фасадата на сградата, която е симетрична и добре украсена. Красивият банкерски дом е подчертан с пластични каменни орнаменти и специална дограма, изработена от прочутия русенски майстор Зисман. Богатата еднофамилна къща е сграда от типа на дворците с пищен интериор, красиви стенописи, плафони и полилеи.

Този дом има интересна история. Тук на гости на семейството са били министри, лично Стефан Стамболов, министър-председател на България, е посещавал този дом, също и княз Фердинанд, който е пребивавал в Русе по повод 10 години от неговото коронясване и за откриването на телефонната линия Русе-София през 1895 година.

Иваница Симеонов е роден през 1850 година в Габрово. Баща му е учител и в неговото възрожденско семейство всички деца получават добро образование. Иваница започва търговия първо в Търново, после в Свищов, след което се премества в Русе. По-малкият му брат Стефан следва неговите стъпки. Русе е най-развитият град на следосвобожденска България и предлага на амбициозните братя най-подходящата среда за бърз икономически растеж. В този период много от големите имена в икономиката правят и бърза политическа кариера в града на финансите и банките.

Иваница Симеонов има акции в най-големите банки и застрахователни дружества в Русе, в Българска търговска банка, в застрахователно дружество „България“, в тухларската фабрика „Труд“, и в много други. Този бърз стопански просперитет му дава възможност да направи и силна политическа кариера. След Освобождението, когато се оформят първите политически партии, либерали и консерватори, като богат заможен човек, Иваница Симеонов естествено застава сред консерваторите. Той е един от кметовете на Русе в периода 1881-1883 година, той е и заместник-председател на Третото обикновено народно събрание

След смъртта на Иваница Симеонов, съпругата му Мария продава къщата на католическия епископ Дамян Теелен. Тя става католически пансион на френското училище „Нотр Дам Де Сион“ и на училището „Санта Мария“ . През 1948г. сградата е национализирана. След отчуждаването й е ползвана за детска музикална школа и ученическо общежитие. За кратко време там се помещава и седалището на Историческия музей. През 1992г. къщата е върната на Русенската католическа епархия и оттогава е Епископски дом на Никополската католическата епархия.