Култура и солидарност

Предаване: Култура.БГ, 30.04.2014

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Темата за толерантността на българите след изгонването на 17-те сирийци от село Розово беше акцент и в "Денят започва с култура". С гостите в студиото Татяна Ваксберг, журналист, Димо Михов, преподавател по история, и Мила Искренова, хореограф, разговаряхме по нея.

Татяна Ваксберг коментира, че излъчените от село Розово кадри, показват едни хора, които са изключително уплашени и "вероятно това е бил моторът, който ги е задействал, за да станат и зли." В резултат те изгонват 17 сирийци, които няма къде да отидат. Страхът на тези хора е повлиян от телевизии и партии, обясни Ваксберг, които не по-малко от 20 години облъчват българската аудитория, като си служат с известните средства на популизма, внушавайки, че всеки различен от нас носи опасност. Тя припомни, че в българския парламент имаме законно избран депутат, който от трибуната на НС и от най-разнообразни телевизионни предавания съобщава, че бежанците са канибали.

Димо Михов изтъкна, че усилията трябва да се насочат към образованието, за да може да се преодолее натрупаната в обществото омраза. Нашият национализъм се формира още през Възраждането и той е благороден национализъм. От друга страна, за да може да съществува на Балканите, българинът е развил една прагматична толерантност, която го е спасявала от ексцесии. Тя е помогнала при спасяването на евреите, после арменците. По думите му в периода на комунизма тази толерантност се заменя с фалшив интернационализъм, насажда се класова омраза, "когато комунизмът продуцира първото си поколение - това са техните деца в момента, ние виждаме за какъв морален упадък става въпрос".

Според Мила Искренова, ако човек не се отъждествява със случващото се, той не може да изпитва срам от него. Този акт обаче е абсолютно закономерен, симптоматичен, заяви тя и допълни, че той не е проява на някакъв вид фашизоиден дух, който може би витае в латентно състояние, "а тежка простотия. Това е нещо отгледано старателно".