Културни адреси: София, Европа

Поредицата, в рамките на избрания формат, безспорно ще насочи вниманието на телевизионните зрители към идеята за културното опознаване и сътрудничество като важна част от единението ни със Стария континент, така и към съвременните измерения на това общуване. Във времето, когато страната ни ще председателства Европейския съюз, подобно вглеждане е с безспорна актуалност и ценност.

Чешки център, Полски културен институт, Унгарски културен институт, Италиански културен институт, Френски културен институт, Руски културно-информационен център, „Гьоте“ институт, Институт „Сервантес“, Културен център на Португалия, Британски съвет. Гражданите на София отдавна са ги приели като гостоприемни центрове на културата на съответната страна. В същото време всеки от културните центрове има своя история, важни подробности от която са малко или напълно неизвестни. Поредицата атрактивно и с информационна наситеност ще потърси в минутите на отделните филми баланса между интересни исторически подробности от „биографиите“ на институтите и характеристиката на днешния им живот.

През различните десетилетия на своето съществуване, центровете са имали различно очертано поле на културна дейност, променяща се аудитория, синхронизирали са пътя си с държавно-политически отношения. Преди политическите промени, витрините на тези центрове често привличаха хора, редящи се на опашки, за да видят нещо ново, интересно и различно. Някои от витрините на центровете бяха реални прозорци към европейските културни процеси в съответните страни. Днес те са пространства с неограничен простор на културно общуване, с изключително широк кръг посетители, с постоянно отворени врати. Не е пресилено да се каже, че тези промени, за които неминуемо ще стане дума във филмите, отразяват демократизирането в общуването ни с Европа, свободното заявяване на интереса на столичани към нея, легитимирането им като европейски граждани с достъп до най-интересното в областта на културата на отделните страни. Днес центровете все повече разширяват социалния спектър на посетителите си. От друга страна в техните зали вече влизат хора, много по-активно заявяващи себе си, своите интереси, зоните на културата на съответната страна, в които биха искали да познават. Днешните дискусии и провокативни проекти могат да ни припомнят с усмивка времето на радостта от купения в магазините на центровете театрален плакат или сувенир. Поредицата ще се стреми да акцентира върху тези изминати „разстояния“ както в живота на центровете, така и в нашето разбиране за тях.

Чуждестранните културни институти са свързани с реално осъществени приятелства на творци от различни страни. Допринесли са те да се усетят свободни в общуването си, да пренесат в своята област на дейност популяризирането на създаденото в България. Изградените културни мостове са отворили маршрути в различни посоки. Тук личните спомени, конкретните събития и техните понякога дълговременни отражения, ще дадат материал и за едно възможно продължение на темата. Известни личности, допринесли много за популяризирането на българската култура, са свързани с тези центрове. Тази двуизмерност на културния диалог, осъществяван чрез центровете, подсказва възможност за надграждане на темата в следващия програмен период.

Богатият архив на БНТ, събрал материали от различни десетилетия, също е ценна даденост търсеното съчетание между история и съвременност, да бъде поднесено динамично и атрактивно.