Легенди от Велика Моравия

Тръгваме по знаците на вярата и почитта през Чехия, Словакия и Сърбия. Един необикновен стъклопис в духовната обител на Прага - катедралата "Свети Вит", е посветен на делото на Кирил и Методий.

Васил Самоковлиев, преводач и преподавател по чешки език: На този прозорец е изобразено започването на писмеността и на християнството в тази държава. В ляво се вижда как представители на Ростислав молят тогавашния византийски император за изпращане на апостоли, които да пропагандират религията, но на славянски език. След това се вижда на по-долните картини как Кирил и Методий подготвят азбуката.

Имената на Кирил и Методий носят два храма в Прага - православен и католически. Разказите на вятъра край Микулчице този ден се преплитат с думите на хората. Десетилетия археологически проучвания разкриват средновековен град с много църкви, голяма базилика и владетелски сгради. Казват, че Микулчице е символична територия на Методий.

Ян Влашиц, кмет на Микулчице: Това е едно от най-големите славянски селища, може би най-голямото от периода на Великоморавската мисия. Кирил и Методий са дошли тук и са обучавали по-нататък своите ученици в превод на богослужебните книги на славянски език.

Смята се, че Методий е погребан в архиепископска базилика през 885. година. Изследователи предполагат, че е възможно да е именно в Микулчице. Това обаче не е доказано. Но мястото се е превърнало в поклонническо и свято. Символ на обединение.

Едуард Тодоров: Така ние се сплотяваме, ние се събираме, ние доказваме, че българското извън България съществува.

Хрисиана Михалева: Тук е може би кътче малка България. За мен Кирил и Методий са нещо, с което мога да се гордея аз като българка.

Свързва ги безграничната сила на делото на Светите братя.

Архимандрит Атанасий, протосингел на Западно и Средноевропейска митрополия: И не трябва да забравяме, че това дело е свещено, че това дело е първо дело за бога, дело за вярата.

Хората тук два пъти се подготвяли да кандидатстват славянското селище да стане част от културното наследство на ЮНЕСКО, но два пъти сами се отказвали, защото все още имало открития, които не били описани. Сега вече смятат, че са готови.

Ян Влашиц, кмет на Микулчице: Проектът е на Чехия и Словакия. Много бихме се радвали, ако и България се включи и ни подкрепи в нашия стремеж.

Илияна Йотова, вицепрезидент: Микулчице е символ на единението на един народ - на българите. И затова тук имаме сънародници от Чехия, от Словакия, от Австрия, от Унгария, но то е символ и на обединението на славянските народи. Обединението на Европа такава, каквато 11 века по-късно я разбираме.

Българската държава трябва да бъде един от инициаторите на това Микулчице да бъде включено в културната програма, културният календар и културното наследство на ЮНЕСКО. Още повече, това е място за поклонение на славянството, то вече има своите традиции, има своята история. История, която години наред среща искрена почит.

Владислав Бачийски: Чувствам се истински българин, и знам, че съм българин. Кръвта ми е българска.

Боряна: Славим, славим паметта ви, вий братя просветители! На славянските народи първите учители.

Росен Славков: Бих поздравил моята баба - бабо Роси, много те обичам, липсвате ни! България много ни липсва на всички тук.

Някогашният Велехрад бил главният град на Велика Моравия. Това е едно от най-известните духовни средища в Централна Европа, което всяка година събира хиляди поклонници. В него Кирил и Методий донесли славянската азбука. А базиликата носи името на двамата братя. Историци смятат, че Методий е починал в древния Велехрад. Има предположения, че в тази базилика може да е неговият гроб.

Кирил и Методий са светци, които са успели да посеят семената на вярата в сърцата на нашия народ. Тяхното дело оцени и папа Йоан Павел Втори, когато ги нарече патрони на Европа.

Недалеч от чешкия Велехрад, в словашкия Девин също не изключват тук да е намерил покой свети Методий. Крепостта-замък векове наред служела за отбрана на града, а руините са символ на славянското единство. В двора на местната църква има паметник на двамата братя.

Монсеньор Мариан Гавенда: Тъй като има аргументи, че гробът на Методий може да е и тук в Девин, решихме, че когато ни питат тук ли е гробът, ще отговорим, че имаме по-висока цел. Искаме по-скоро да ги възкресим - не само Свети Методий, но и Свети Кирил.

На светите равноапостоли са посветени около 40 църкви и паметници в Словакия. В катедралата в Нитра се пази частица от мощите на Свети Кирил.

Най-вероятно са тук от 12 век. Вадят се за поклонение на големи празници.

Наричат Нитра Словашкият Витлеем. Това е най-древният град в Словакия с най-голямата крепост и един от центровете на Велика Моравия. И тук разбираме, че паметникът на Кирил и Методий в Девин, който видяхме много прилича на този в Нитра. Още едно парченце от историята за Светите братя и тяхната мисия.

Почитат ги и в Сърбия. Където преди векове са посрещнати част от учениците на Кирил и Методий. А 24 май вече се отбелязва и като официален празник в страната.

Никола Селакович, секретар на сръбския президент: Светите братя Кирил и Методий са символ на началото на славянската писменост и просвета.

Колко е важно обаче да се разбули тази мистерия къде точно е гробът на Методий?

Доц. д-р Ана Кочева, Институт по български език към БАН: Всеки се опитва по някакъв начин да си придърпа Кирило-Методиевото дело за себе си. И няма нищо странно в този факт, защото става дума за едно гениално дело.

То има своята родина в Солунско, в българоезичния Солун, след което някак съвсем естествено се връща, за да се разгърне точно в България. И това не е локален шовинизъм или нещо друго, то се подкрепя от езикови факти. Ние езиковедите сме малко като математиците, винаги боравим с документи и с ръкописи.

Имаме пълни основания да настояваме кирилицата в ЕС да бъде българската азбука. Още много трябва да работим за това, но пък делото си струва.

Струва си. Всяко взиране в тайните. Всяка молитва в храмовете на книгите. Струва си да пропътуваш хиляди километри, за да разбереш, че има толкова много места, на които словото на Кирил и Методий е у дома си. И че думите създават онзи, общият свят, в който живеем.