Левски пред съда на Портата и на историята

"Аз, Васил Львский, в Карлово роден, от българска майка, юнак аз роден, не щях да съм турски и никакъв роб"Документален филм

Държава: България
Година: 2007
Времетраене: 44 минути
Левски пред съда на Портата и на историята
За продукцията

Сценарий: проф. д.и.н. Дойно Дойнов

Режисьор: Андрей Алтъпармаков

Оператор: Стефан Алтъпармаков

Продукция: БУЛФИЛМ – Андрей Алтъпармаков

С подкрепата на Национален филмов център

Левски, предаден от свои, защото: "Аз издавам" за облаги...

Защо скоро след Освобождението е "изчистен" архивът в Цариград от Процеса срещу Левски

Как през есента на 1872 година турските власти разкриват Комитетската мрежа на освободителната организация на българите? Какви са ходовете и последствията от събитията?

За съдебния процес срещу Левски и неговите сподвижници - в края на 1872 и началото на 1873, се знае и много, и малко.

Този трагичен край, наскоро след Освобождението, Д-р Кръстьо Кръстев оценява така: "Смъртта, която той, Левски, не диреше, но от която той не трепна, бе за него и за нас едно велико щастие"

Съдебният процес е едно от събитията, които стъпка по стъпка, трудно, но последователно, налага българския въпрос на вниманието на международната общественост. Подготвя се Българското освобождение.

Години по-късно пътят към истината се "пази":

"Нашата историческа наука с особена ревност търсеше да разкрие истината за процеса, но оригиналните документи остават недостъпни в Цариградските архиви"

През 2006 година, на официално запитване от българска страна, Генералната дирекция на Турските държавни архиви отговаря, че "в обработените и достъпни документи не са открити нови данни за процеса "Левски".

Безуспешни постъпки от българското правителство се правени още по времето на Стефан Стамболов. Оказва се, че турският архив е "прочистван", изгорени са много документи - на сметището в Княжево и на други места, вероятно и тези от процеса срещу Левски....

Въпросите в историята са: Защо процесът срещу Дякона е в София, по това време второстепенен град, център на турски санджак, а не е в Русчук или в Цариград?...И всички вестници мълчат, под запрещение!"

Левски сам оставя следа с указания, но е изпреварен с решението на Димитър Общи за обир на пощенския клон в Арбаконак и това е началото на края.

Информация за обира властващите лесно купуват сред лековерната и бедна рая.... Арестувани са комити от Тетевенско и Орханийско, акцията по арестите и разпитите се ръководи лично от Масхар паша. Преоблечен, Димитър Общи бяга, но е заловен "преди да успее даже да вдигне ръка".

Случайно изтървани думи от обирджиите за "някакви комитети" дават насока на разследването, че не е просто кражба по бедност. Признанията на Димитър Бръмбара и Иван Фурнаджиев издават всички, а те самите се гордеят да спечелят заслугата на "Доносчик": "Възнаградете ме, аз заслужавам, защото: "Аз издавам".


***Режисьорът Андрей Алтъпармаков и историкът Дойно Дойнов продължават изследването в историята и дават аргументирани отговори на множество въпроси за Процеса срещу Апостола на свободата във втори опит към истината за "Левски пред съда на Портата и историята" /първият филм е от 1997/.