Либертинецът

Не издържа на изкушението, защото го търсеше...Драма

Държава: Великобритания, Австралия

Година: 2004

Времетраене: 114 минути

За продукцията

Остроумие и истина в тежък диалог, близък на съвременността с мъдрост и атрактивна визия в пикантна история за черния блясък на британския Дон Жуан с таланта на енигматичния Джони Деп.

Невъзможно е да не проявите интерес към герой, който в самото начало на филма се обръща към камерата с думите: "Вие няма да ме харесате". Въпреки гордите хвалби в речта му, възможно е да харесате точно този харизматичен антигерой, в равни части гений и дявол, очарователен и опасен. Той не се интересува кого обижда, постоянно предизвиква краля и шокира обществото с неприличието в живота си. Възможното му спасение пристига с изгряваща театрална звезда, но когато Уилмот се влюбва в нея като загрижен благодетел, семето на греха е посято и той вече е обречен...

Най-магнетичната роля на Джон Деп от странната му колекция е в нискобюджетен британски шедьовър с дебютиращ режисьор. Деп свети в мрака на 17-вековна Англия с опияняващ образ на малко познатия Джон Уилмот, също така граф Рочестър - покварен поет, вероятно луд, лош и много опасен за всички, които се въртят около съблазняващата му светлина. Трагизмът е в гениалността, която притежава, но не го задоволява - мъж с вътрешно величие, за когото външният свят е толкова отегчителен, че предпочита очуждението с алкохол и свободен секс: "Трябва да говоря със съзнанието си, защото то е по-интересно от онова, което ме заобикаля..."

Сблъсък между фриволността и интелигентността на герой, затворен и изолиран, самотник, рядко приветстван заради безумието и слабостта на философията си, подобно на другите, на чиято памет филмът е посветен.

Създаден по пиесата на Стивън Джефрис, представена от Щефанволф театър с участието на Джон Малкович и Марта Плимтън, "Либертинецът" е отлаган в годините от 1996, за да бъде заснет 8 години по-късно за 45 дни. Режисьорът Лорънс Дънмор е препоръчан на продуцентите от Джон Малкович и сам управлява камерата от ръка в почти всяка сцена.

Поемата, заради която Уилмот е изгонен от двора - "Сатир в Чарлз ІІ", в действителност е представена на монарха случайно, но графът впоследствие напуска двореца повече по свое решение, отколкото по заповед на краля.

През 1660г., с възкачването на Чарлз ІІ на английския престол, театърът, изкуствата, науката и сексуалната свобода процъфтяват. 13 години по-късно, в центъра на политическа и икономическа криза, монархът настоява за връщането от изгнание на своя приятел Джон Уилмот - граф Рочестър, в Лондон, за да подготви пиеса в чест на френския посланик. Джон е морален развратник, пияница, сексуален похитител и циничен поет. Неговите оргии с вино и жени водят преданата му съпруга до отчаяние. Тя не ревнува от плътските изневери, а от любовта му към театъра с образа на проституираща със съдбата за слава млада актриса. Във време преди еманципацията, когато сцената е територия за мъже, тя е решена да постигне целта си точно там, където й липсват опит и позиции, но попада под опеката на Уилмот. Обезпокоена от сделката с него, Елизабет Бари се опитва да устои и да израсне със собствени усилия, което му отнема правото на кредит. Признава, че това, което я води е страстта към театъра, желанието да вълнува и движи публиката, с което се прицелва точно в сърцето му. Пиесата е повод за срещата им, след която той пожелава да я превърне в голяма звезда. Влюбва се и тя става негова любовница. За съжаление, "неговото величие" е в отлив "когато музите са празни от вдъхновение, засрамени да го покажат". Подигравките му с краля и мръсният пасквил за Чарлз ІІ в присъствието на френския посланик слагат черния печат на съдбата му. Спектакълът пред французина го поставя в немилост от двора. 33-годишен се разболява от сифилис, не спира с алкохола и се отдава на религия...

Златна Романова

"Няма да заменя моята сигурна слава срещу твоята несигурна любов".

"Аз съм природата, ти си изкуството. Да видим как ще се сравним."

"Не искам да разстройвам хората, но трябва да говоря със съзнанието си. А това, което е в съзнанието ми, е много по-интересно от онова, което е извън него."

"Това, с което ти е невъзможно да живееш обаче, нали?"

"Похвалих ли те вече за твоята откровеност?" "Това беше причината, заради която ме наехте."

"Кога го прогоних?" "Преди три месеца."

"За колко време?" "За година."

"Върнете го обратно. Сега." "Елизабет имаше своя Шекспир. Ти, може би, си моят".

"Френското е в основата на цялата пиеса. Във Франция развратът по улиците с напълно непознати е "неизбежен"..

"Много забавно, защото във Франция би трябвало да си екзекутиран за това".

"Не мога да измъкна пари от Луи, освен ако не разпусна Парламента. И не мога да измъкна пари от Парламента, ако не воювам с Луи."

"Избирай."

"Нуждая се от парите и на двете страни".

"Най-прогресивният научен инструмент в Западна Европа. Струва 160 000. Показва времето във всеки ъгъл на глобуса. Разбираш ли? Това е постижение! И човекът, който го е направил, не е непрекъснато споменаван през последните три години."

"Твоят баща ме крепеше извън Англия, когато животът ми бе в опасност. Грижех са за него и за теб".

"И ме затвори в Кулата."

"И те пуснах. Дойде времето да си платиш дълговете. Народът те слуша, Джони. Ако заемеш мястото си сред лордовете, можеш да направиш велики речи, които да повлияят на събитията. Всеки може да опонира. Забавно е да бъдеш срещу нещата, но идва време, когато трябва бъдеш и за нещата, все пак..."

"Ако Бог искаше хората да имат вяра, защо не ги предразполага повече да вярват".

"Повечето хора са благоразположени".

"Не и аз."

"И все още не си извадил поука?".

"Която е?"

"Всеки опит от интерес към живота ще се провежда за твоя собствена сметка. Запомни го добре."

"Животът не е серия от спешни "сега", а скучна поредица от "защо трябваше аз.."

Награда за поддържаща актриса на Розамунд Пайк, наградата "Дъглас Хикокс" за режисьора Лорънс Дънмор и номинации за: най-добър независим филм, режисура, главна роля на Джони Деп, поддържаща роля на Том Холандър, дебют на Рупърт Френд и дизайн на Бен ван Ос от Британските награди за независимо кино /2005/;