Личността на британския премиер

Най-младият премиер на Великобритания от над две столетия насам, един от най-дълго управляващите лидери на консерваторите в кралството. Дейвид Камерън е на власт втори мандат. Определя себе си като умерен консерватор. Именно той постави Великобритания на пътя на предоговаряне членството на страната в Европейския съюз и обеща да се бори за ограничаване на имиграцията.

Когато е избран за лидер на консеpваторите през 2005-та година, Камерън е считан за десния еквивалент на лейбъриста Тони Блеър. Става премиер през 2010-та, след като Гордън Браун подава оставка и слага край на 13-годишното лейбъристко управление. В първия си мандат е принуден да състави коалиция с лидера на либералдемократите Ник Клег - първото коалиционно правителство в страната след Втората световна война. Миналата година успя да опровергае всички скептици и спечели парламентарно мнозинство.

Син на борсов посредник и магистрат, завършва колежа Итън, където от векове се формира британският елит. Там са учили принцовете Андрю и Едуард. Още като момче се среща с кралицата, на която е далечен роднина. Женен е за Саманта - дъщеря на барон. Двамата имат 4 деца - Нанси, Артър и Флорънс, едното от тях е родено на Даунинг стрийт. Първото им дете Айвън се ражда с увреждания и умира на 7-годишна възраст.

В първия си мандат Камерън извежда Великобритания от финансовата криза, която срина световните пазари през 2008-ма година. Вторият му мандат започна с обещание да свика референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз и ограничаване на имиграцията. В началото на ноември британският премиер изложи своята визия за бъдещето на блока и постави на масата 4 предложения за предоговаряне на членството - защита на страните извън еврозоната, националните парламенти да могат да блокират европейско законодателство, Обединеното кралство да остане извън процеса на засилваща се политическа интеграция и ограничаване на социалните придобивки за имигрантите от Европа.

Дейвид Камерън - премиер на Великобритания: "Някои ще кажат, че започваме "Мисия невъзможна, но аз питам защо? Няма да отрека, че промените, които изискват съгласието на останалите 27 демокрации, са тежка задача, но не и невъзможна. Има явни проблеми със статуквото. Има икономически рискове, ако позволяваме страните от еврозоната да харчат нашите пари, има риск за суверенитета ни от по-близък политически съюз и ако продължаваме да бездействаме за неудържимо увеличаващият се брой на мигрантите към нашата страна."

Отговорът на Камерън на бежанската криза беше критикуван като безсърдечен. Великобритания се съгласи да приеме 20 хиляди сирийски бежанци до 2020-та година - тази бройка е незначителна на фона на 200-те хиляди, които Швеция обеща да приеме. Кралството няма и намерение да отваря вратитe си за мигранти, които вече са пристигнали в Европа, а вместо това ще даде убежище на хората от лагерите в Ливан, Турция и останалите страни в региона.

"Ние всички сме солидарни с вас". Това заяви Камерън след терора по улиците на Париж и незабавно започна да изгражда стратегия за включване на Великобритания във военновъздушната кампания срещу групировката "Ислямска държава" в Сирия.

Дейвид Камерън - премиер на Великобритания: "Става въпрос за политика, за дипломация, за хуманитарна помощ, около които всички ние трябва да се обединим, за да върнем мира в Сирия, но и за да защитим нашите национални интереси и да се борим срещу тази отвратителна терористична организация."

Един от най-големите удари, които Камерън получи, беше през 2013 - та, когато стана първият премиер от над един век насам, изгубил вот в парламента, свързан с външна политика. Дори депутати от собствената му партия се присъединиха тогава към лейбъристите и гласуваха против военна интервенция в Сирия. Сега, година и половина по - късно, се случва точно обратното - лейбъристи гласуват за британски удари срещу терористите. Остава да видим дали Камерън ще успее и в другите две цели - предоговаряне на членството с Евросъюза и ограничаване на имиграцията.