Лиса Джерард: Любовта е учител

БНТ: Знаете ли, когато гледах „Гладиатор“, всъщност помня най-силно вашата музика и героя на Ръсел Кроу, който прекосяваше зелените поля. Умираше свободен. Колко важна е за вас свободата?
Лиса Джерард: Свободата е нещо, което никой от нас не притежава напълно. Музиката е моят портал към нея. Отварям го и съм свободна.

Лиса следва принципа, че човек е това, което избира. Цени моментите от живота, когато е било трудно. Световната слава идва при нея, когато започва да работи с Брандън Пери. Печели "Златен глобус". Пее в "Карнеги хол". Но никога не забравя един ден от живота си, когато е на 20.

Лиса Джерард: Бях дете, когато пристигнах в Лондон. Изпитвах носталгия, а семейството ми липсваше. Беше ме страх. Беше ми интересно. Ще ви призная, че когато бях на 12 се чувствах по-възрастна, отколкото сега...
БНТ: Наистина ли?
Лиса Джерард: Да, имам чувството, че децата се раждат стари и се подмладяват с възрастта.
БНТ: Колко важни са "гладните години" в живота ни?
Лиса Джерард: Не съществуват времена, когато нямаме нищо. Винаги имаме нещо. Когато нямах пари, ходех в кварталната библиотека в Лондон. Беше безплатна и пълна с интересни книги и музика. Прекарвах цели дни там. И зная, че имаше смисъл да е така. В онези времена дори да имах пари, нямаше да зная какво да правя с тях.

В онези млади и гладни години приятел ѝ дал безплатни билети за концерт. След него Лиса си обещала: ако един ден стане певица, ще прилича на момичетата, които видяла на сцената. Накарали я да се разплаче. Събудили душата ѝ. Тогава за първи път чула Мистерията на българските гласове.

Лиса Джерард: Когато видях и чух тези жени, изпитах надежда. Все едно ми върнаха живота. Още в метрото, на връщане от концерта, се опитах да пея като тях. Упражнявах се и в следващите дни. Тази музика ме накара да се чувствам чиста, като при истинска любов. Даже по-късно написах песен, повлияна от техния начин на пеене. Музиката, която чух, ми отвори нова врата. Бях готова да продължа напред живота си.

Музиката, която обича да изпълнява Лиса, е като квартала в Мелбърн, Австралия, където израсла с родителите си ирландци. В него живеели духове, спомени, миризми, цветове, хора от различни народи.

Лиса Джерард: Помня например, че турските семейства пускаха често силна и шумна музика, а гърците бяха привързани към източно-православната църква. Особено по време на големите християнски празници, като Великден, по улицата се чуваше постоянно гръцка музика. Всяка имигрантска общност си организираше малки културни събития. Тези спомени повлияха върху музиката, която пишех по-късно.
БНТ: Мислите ли, че музиката създава спомени като нищо друго?
Лиса Джерард: Тя ни помага да погледнем вътре в себе си. Помага ни да подредим чувствата си. Нали знаете, винаги помним музиката, която сме слушали, когато сме били с разбити сърца или когато сме изпитвали радост с децата. Винаги се връщаме към музиката, която ни напомня за хората, които сме обичали. Тя ни връща към онова, което сме изгубили.
БНТ: Колко важна е тъгата в живота ни? Защото възможността да изпитваме тъга също е вид свобода, може би?
Лиса Джерард: Тъгата е нещо красиво. Но мислим за нея по този начин, чак когато отмине. Трябва да имаме смелостта да се връщаме към тъгата. Да я осмисляме. Тя ни помага да израстваме като хора. Вярвам в това.

Дълги години Лиса пазила в сърцето си спомена за българските певици, които я разплакали, когато била на 20. Не подозирала, че един ден нишките на съдбата ще я отведат отново до тях. Ще пеят заедно. Сега предстои да излезе новият им албум. Лиса вярва, че това се е случило, защото в сърцето си тя никога не е забравила как са осветили пътя ѝ.

Лиса Джерард: Беше истински подарък, че мога да работя с Мистерията на българските гласове. Не мога да опиша каква стойност има това за живота ми! Но вече знам, че когато даваш любов, тя се връща при теб по някакъв начин. При мен се върна.
БНТ: Какво от душата ви е българско?
Лиса Джерард: Мисля, че мястото, където човек изпитва любов, става негово убежище. Става негов дом.
БНТ: Мислили ли сте да останете по-дълго в България? Чудя се как ни виждате – ние сме доста критични към себе си...
Лиса Джерард: Аз пък намирам българите за много мили и невинни хора. Впечатлена съм колко смислени хора има тук. Наскоро завърших проект с млади хора от оркестър "Генезис". Те са пълни със светлина.
БНТ: Какво значи красиво за вас?
Лиса Джерард: "Красиво нещо е дъщеря ми! Усещането, че нося в себе си духа на Бога. Не съм религиозна, но почитам Господ. Вярвам, че не живеем на мрачно място, в което няма спасение, а в свят, в който все още има надежда.
БНТ: Но днешния свят е обсебен от парите и от състезанието за успех. Коя е най-безсмислената човешка амбиция, според вас?
Лиса Джерард: Амбицията да се чувстваш като полу-Бог. Да мислиш, че имаш повече права от другите човешки същества. Гордостта, че си по-важен от някой друг. Това за мен е най-безсмислената и жалка човешка амбиция.
БНТ: За какво не бива да губим време в живота?
Лиса Джерард: Трябва да казваме навреме "обичам те". Да не пропиляваме това. Времето ни е толкова ограничено. Трябва да създаваме хубави спомени един с друг. Защото любовта е учител... Който ни показва колко сме уязвими, колко е важно да не се поставяме на първо място. Тя е вдъхновение. Уважение. Вади най-доброто от нас. На това ни учи истинската любов.