"Луковмарш" - недискретният "чар" на национализма

Предаване: Култура.БГ, 13.02.2019

Video Player is loading.

Current Time 0:00

Duration -:-

Loaded: 0%

Stream Type LIVE

Remaining Time 0:00

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

"Интерпретациите за някаква цел - националистическа, психологическа, емоционална, идентичностна, защото за мен няма съмнение, че това е опит на тези объркани млади мъже да си намерят идентичност, винаги е едностранна. Тя никога не е дълбока и никога не е амбивалентна. Тя не търпи сложност и нюанси - трябва да се прокарат ясно границите, трябва да се каже, че ние сме от тази страна - нашата група, нашата общност, нашата раса, нашето племе, банда, нашата партия, а всички други са врагове. В този смисъл в този все по-сложен и тревожен свят хората, които не могат да се справят с комплексността, се опитват да я решат като положат твърди граници и влизат в икономиката на преразпределение на характеристики - всички добри характеристики се приписват на нашата група, а всички лоши - на външната. Това се случва чрез много примитивни психологически процеси", обясни Харалан Александров.

Според него с "Луковмарш" допустимата граница не е премината, защото до момента провеждането му не е съпътствано от "демонстративно насилие". Възможността обаче винаги стои, добави той.

"Опростяването е един от механизмите на пропагандата и на елементаризма като мислене. Проблемът е в това, че не можем да говорим за сложните неща по прост начин. Ние като обществото и училището като част от него нямаме национален идеал, изграден върху позитивни ценности. Нашият национален идеал е все още идеалът от 19 век - картата на Санстефанска България. От там насетне изтъкването на войната, агресията, насилието, омразата като ценности, около които да се обединяваме, е една много погрешна постановка", заяви Цветомира Антонова.

По думите ѝ "участниците в "Луковмарш" афишират една идеология, която е дехуманизираща, която е отречена от историята като идеология, която поражда омраза".

"За да говорим за "Луковмарш", ние трябва да говорим и за цялата наша действителност сега, а преди. Ние трябва да се огледаме в момента, акцентът ни трябва да е какво става в момента и откъде тръгват тези неща", каза Адела Пеева.