Мит или реалност е съвременното образование?

Темата за изготвените промени в образованието се превърна в една от най-обсъжданите през последните седмици и провокира огромно количество коментари в социалната мрежа Facebook. Мит или реалност е съвременното българско образование? В студиото на „Денят започва“ дискутираха акад. Петър Кендеров, председател на управителния съвет на Съюза на математиците в България, журналистът Драгомир Симеонов и Дарин Маджаров, създател на сайта „Уча.се“.

„Основният проблем за мен за нашето образование е да направим, така че да направим децата да искат да учат. Ако те искат да учат, всичко става по-лесно, независимо от законовата рамка и независимо то всичко друго, което се случва в държавата. За мен това е основният проблем – как да направим образованието привлекателно“, каза Кендеров.

Маджаров е на същото мнение и сподели, че там, където учителите са вдъхновяващи и ползват всякакви нови методи да преподават, учениците дори напредват с класове напред.

„На мен мис е струва, че ние за пореден път, ние като общество и то десетилетие, след десетилетие, смятаме, че образованието трябва да се случва, прекрачвайки прага на класната стая, и едва ли не то случва, когато ученикът се прибере. Това, което мен ме притеснява е, че дали говорим за промени в образованието, караме се за присъствието на Паисий точно в кой клас, за да бъде правилно разбран, все са образователни послания към нашите деца, защото те много добре знаят, сега не знам в междусрочната ваканция гледат ли ни сутрешния блок, но това, което казваме, то също попада в главите им и те са много интелигентни деца и разбират, че след като ние не знаем на какво да ги научим , как очакваме от тях те нещо да разберат. Трябва да отправим към тях послание – „Вижте деца, ние много добре знаем какво да ви кажем“. И тук е много големият проблем, че ние не знаем какво да им кажем, не знаем как да им го кажем, объркваме се и се караме помежду си“, каза Симеонов.

„Учителската гилдия е относително най-здрава. Вътре в нея има чудесни представители, хич не са малко на брой, достатъчно е да получат една подкрепа и нещата ще започнат да стават много по-добре“, категоричен е Кендеров.

„Ако оприличим човекът на компютър, т. е. има памет, има и централен процесор, образованието ни е предимно насочено към запаметяване и възпроизвеждане на знания. А всъщност това, което трябва да учим младите хора, е да могат сами да учат, изследвайки“, каза той.

„Защо искаме от нашите деца по същия начин да учим, по който ние сме учили? Не забравяйте, че четенето и писането става буква по буква и е най-бавният начин за предаване и приемане на информация. Живите картини, особено когато детето може да се намеси, както става в компютърните игри, и да види резултатите от своите действия. Това е онова, което запалва въображението, това е онова, което подхранва изследователския стремеж и това е онова, което приучава децата да учат, приучава ги даже на предприемачество, приучава ги и да комуникират със своите и така постепенно се доближаваме до тази европейска рамка на компетентностите“, категоричен е Кендеров.