Младен Иванич: Всички в Босна и Херцеговина искаме да станем част от ЕС

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

БНТ: Само един мандат на поста председател на президиума на Босна и Херцеговина и сте достатъчно квалифициран да бъдете международен представител в най-конфликтната точка в света. Защо тази длъжност е толкова тежка?

Младен Иванич: Работата е толкова сложна, защото, за да има общи възгледи в Босна и Херцеговина, трябва да си готов на компромиси. Защото имаме три различни играча, три различни етнически групи с три различни визии за страната. В Баня Лука например визията е за независима Република Сърбия, ако е възможно, в Сараево искат обединена, силна, централизирана Босна без различни териториални единици, един президент, едно правителство. В Мостар хърватите искат да имат своя териториална единица. Така че като имаш 3 различни визии единственият начин да създадеш нещо, което функционира е чрез съгласие, компромиси, а за това пък са нужни политици, готови на компромиси и готови да поемат риск, защото в някои от случаите хората, които представляваш няма да разберат, че това, което правиш е за добро. Това е ключът и ето защо тази длъжност е много тежка. В допълнение имаме върховен представител, който може да ме уволни по свое усмотрение. Това не се е случвало през последните 10 години, но този човек е там. Има местни играчи с различни възгледи, международната общност с различни интереси - Русия, Съединените щати, Брюксел. Така че ние, политиците, от този регион трябва да имаме много способности.

БНТ: Босна и Херцеговина е потенциална страна-кандидат за членство в Европейския съюз и кандидат-член на НАТО. Разделяте ли на две отделни части евроинтеграционния процес на страната?

Младен Иванич: За Европейския съюз няма вътрешни спорове, всеобщо е съгласието на управляващи и опозиционни партии, на представителите на различните етнически групи, всички сме съгласни, че искаме да сме в Европейския съюз. Що се отнася до НАТО нещата са различни. Да, ние сме съгласни да активираме плана за членство в НАТО, който предвижда стъпки за реформа в армията. Но към този момент няма единодушие за членството. Затова трябва да разделим евроинтеграционния процес. Просто, докато всички държави в региона не са членове на НАТО за Босна ще бъде трудно да се присъедини, особено заради етническия състав. Трудно е да намериш сръбски политик, който би подписал за членство в пакта, докато Сърбия не е част от него, защото това би означавало разделение. Не е реалистично да очакваме подобно нещо.

БНТ: Казахте сръбски политик и искам да ви прочета няколко цитата на опоненти на президента на Република Сръбска - те гласят: Милорад Додик води страната към бездната, води Балканите към нова война, приятелството между Путин и Додик води до нестабилност в Босна и Херцеговина. Има ли основание за подобни критики?

Младен Иванич: Додик е много специфична политическа фигура и също така печели и много подкрепа. Той говори по много специфичен начин, но ако видите делата му - нищо специално. Имаше много дискусии за референдума за независимост на Република Сръбска, но такъв референдум нямаше, имаше много дискусии за голяма финансова подкрепа от Русия, но такава финансова подкрепа нямаше. И както казах - за Босна няма екстремни решения.

БНТ: И все пак той има отцепническа реторика?

Младен Иванич: Това е начинът да остане на власт. Но както казах, ако погледнете делата му няма нищо в тази посока. Защото и той самият знае, че отделянето не е реалистично. На първо място, защото Косово и Белград няма да го подкрепят, а ако Белград не го подкрепи кой друг би го направил. Това е само начин да се задържи на власт, обещава нещо, което на сърбите им харесва да чуват, но той знае, че това не е реалистична идея поне за следващите 20 години.

БНТ: Между босненските и сръбските политици имаше огромни спорове относно подаването на молба за ревизия на решението на Международния съд за геноцида в Сребреница, което оневинява Сърбия. Защо беше нужно да се отварят старите рани?

Младен Иванич: Това беше много критичен момент, особено за мен, бях директно замесен и винаги като политик съм правил всичко по силите си да не съживяваме стари проблеми. Трите общности в страната виждат миналото по напълно различен начин. Няма общо мнение какво се е случило, особено по време на последната война. Безполезно е да се говори за това. Смятам, че стъпката да се поиска преразглеждане на съдебното решение за геноцид беше грешка, особено като се знае, че при предишни 4 случая на преразглеждане, съдът отхвърли всички. Няма дори теоретично шанс, защото няма нови доказателства, нищо ново. Но сред бошняците има едно усещане - ние сме жертвите, ние сме единствените жертви и каквото и да правим международната общност трябва да ни подкрепя. Имаше огромно разочарование първия път, когато осъзнаха, че случаят не е такъв. Международната общност каза - достатъчно е, достатъчно сме говорили за миналото, а това е добро послание.

БНТ: И сега нещо от настоящето. Босна и Херцеговина е страната, от която има най-много бойци в Ислямска държава на глава от населението, но вие бяхте и първите, които приехте законодателство, което наказва хора, които се бият на страната на чужда държава. Нюблюдава ли се спад в броя на радикализираните?

Младен Иванич: Имаме 300 босненски граждани, които са отишли да се бият в Сирия. 50 от тях са убити. След като приехме това законодателство, сега в затвора са над 30 от тях. След тези процеси статистиката от миналата година е - нула бойци, отишли да се бият там. Но не трябва да подценявам факта, че почти 300 души са били там, някои от тях все още са в Сирия, други са се върнали и са в затвора. Опасността не е толкова голяма в сравнение например с Великобритания - там има повече чуждестранни бойци от нас. Основната отговорност в борбата срещу екстремизма е на босненските политически и религиозни лидери, защото първите жертви на този екстремизъм ще бъдат самите мюсюлмани.

БНТ: Властите полагат много усилия да се борят с радикализацията, беше създадена специална сръбска полицейска част. Има ли опасност обаче ислямският фундаментализъм в страната да доведе до етническо напрежение?

Младен Иванич: Не мисля. Важното е, че след като дълго време радикалният ислям в Босна и Херцеговина беше игнориран, босненските лидери най-накрая признаха, че има проблем. В джемаатите - така наречените религиозни общности, някои не признаваха върховенството на мюсюлманския религиозен лидер в Босна и властите започнаха да се борят срещу това, което е много важна и значима стъпка. От друга страна нашето разузнаване е много добро, имаме добри връзки с чуждестранни агенции по сигурността и след някои проблеми, защото имахме няколко терористични атаки в Босна, сега ситуацията е стабилна и се надявам това да продължи.

БНТ: Миналата седмица Ислямска държава заплаши Балканите с атака. Какви трябва да са общите усилия на страните от Балканите?

Младен Иванич: Образование, икономика, отворено общество. Ако Босна и Херцеговина е част от едно по-голямо общество екстремизмът няма да вирее. Ако Босна е изолирана и потопена във вътрешните разногласия, екстремизмът е крайният резултат. Така че икономическо развитие, по-добро образование и отвореност на целия регион.
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад