Модерни времена

"Прогресът" в Голямата депресия!

Държава: САЩ

Година: 1931

Времетраене: 89 минути

За продукцията

Драма

Сценарист и режисьор: Чарлз Чаплин

В ролите: Чарли Чаплин, Полет Годар, Хенри Бергман, Тини Сандфорд и др.

ПРИЗИВ

Смейте се здравословно, лудостта е наоколо, свободата се развива в нов затвор...Вместо машината да служи на човека, човекът започва да служи на машината и това се нарича ПРОГРЕС!

ФАБУЛА

Скитникът е работник, на границата на лудостта, в експериментален завод с автоматизация на производството. Докато влиза и излиза първо от лудницата, после няколко пъти в затвора, среща жената, с която може да избяга завинаги, където и да е...

ФИЛМЪТ

"Модерни времена" е критика на технологиите и влиянието им върху обществото. Филмът е последният за Чаплин с ролята на Скитника и последният в нямото кино, с което е започнала славата му - в изразителна пантомима, заместваща думите повече от всичко друго или както самият той признава:

"Диалогът винаги забавя действието, което трябва да изчака думите...." Чарлз Чаплин

И още за звука: "Никога не съм се опитвал да скачам от забележителност на "Трафалгар скуеър", но определено съм наясно, че това ще бъде нездравословно".

Чаплин се отказва от вече модерния за киното звук и има свое артистично основание. То е в интерес на онова, което е създал досега. Публиката му се възхищава и го разпознава без глас. Единствените гласове в "Модерни времена" идват от технични устройства - на шефа, който се обръща към работниците от телевизионен екран, и на търговеца, чийто глас идва от фонограф.

Чаплин прозвучава само веднъж с италианска песен, в ролята на сервитьор. Той няма нужда да говори, за да бъде харесван и забавен.

Минали са 20 години и светът се е придвижил, но накъде....Всяко движение има най-малко две крайни последствия и множество съпътстващи ги. За Чаплин мощната индустриализация, в която човекът е заменен от машина, е гибелна за индивидуалността и съзидателната енергия на човека.

Мултиплицирането на едни и същи движения от много хора ги лишава от облик, въображение, творчество, индивидуалност и душевност. Той се съхранява и този път. Наградата е срещата с Полет Годар - първата актриса, която се оказва неговият идеален партньор не само на екрана, но и в личния живот, за години...

РЕВАНШЪТ

Времето за снимките на "Модерни времена" е натоварено и сравнително кратко за стандартите на Чаплин. През 1931-32 той се отправя на турне в Европа за 18 месеца. Там е свидетел на националсоциализма в Германия, с вълна от социално недоволство и с началото на Голямата депресия. Той чете книги по икономика и утопичен социализъм. Възмущава се от човешката криза и пояснява, че: "Проблемът не е в изобретенията и в технологиите, които винаги са облекчавали живота на хората, а в това, че идва ново робство, с още по-неравномерно разпределение на средства и печалби - от съмнителна върхушка с непостоянни користни интереси....."

Своят гняв и протест Чаплин обръща в смях с комедията "Модерни времена", която не се различава от случващото се 100 години по-късно, в началото на ХХІ век - с бедност, безработица, протести, политически игри, икономическа криза и издълбано неравенство.

НАШАТА СВОБОДА

Филмът получава обвинение в "плагиатство" от германско-френска фирма "Тобис", че "Чаплин е откраднал идеята" от друг филм за индустриалната революция - "Нашата свобода" на режисьора Рене Клер.

Съдебният процес е слаб. Самият Рене Клер е объркан, но германецът настоява и дори подновява обвинението през 1947, след края на Втората световна война. Чаплин и адвокатите му се съгласяват на скромно обезщетение, за да се отърват от досадника. Те са убедени, че реакцията на тази преобладаващо германска компания, с малко френско участие, е реванш за антинацисткото му чувство в "Големият диктатор". Опитът за дискредитиране на филма не успява, ефектът е обратен и знаков за човека.

КИТАЙСКИЯТ ТЕАТЪР

"Модерни времена" е "най-вързаният" филм на Чаплин - с "тиха", но скъпа премиера.

Първите прожекции са на 5 януари 1936 в Ню Йорк и на 11 февруари 1936 в Лондон. Третата, по-лъскава премиера е в Холивуд на 12 февруари 1936. Мястото е Китайският театър на Грауман, отворил врати през 1927 като "светилище на изкуствата, венецът на всяка брилянтна кариера, реализиран с образ на душа" от големия шоумен Сид Грауман.

Гостите получават вече и декорирани брошури в стил "ар-деко" , отпечатани в черно, златисто и червено. В миналото Грауман организира съпътстващите програми за премиерите на Чаплин, но този път представлението е изцяло на екрана - с документален филм от хрониката "Ходът на времето", а "гвоздеят" е нова продукция на Уолт Дисни - "Печална симфония," с концерт на Сирачето Мики. Това се превръща в пример за сътрудничество между Чаплин и Дисни, които със задоволство откриват сходството в работата си. Дисни купува рекламно място в брошурата на Чаплин с надпис: "В знак на признателност към най-върховния пантомимист, чийто неподражаем артистизъм и майсторство са вечни". Подпис: Мики Маус и Уолт Дисни

"Модерни времена" печели Награда от Националния съвет за кино на САЩ през 1936, през 1989 получава виза за съхранение в Националния филмов фонд на САЩ. 80 години по-късно, през 2016, е класиран в "Залата на славата" от он-лайн потребителите на кино и телевизионни програми.

СЮЖЕТ

Действието може да се раздели на четири теми - Магазинът, Затворникът, Охранителят и Пеещият сервитьор...

(...)

Скитникът е работник в завод - "дребна брънка" в автоматизирана система, за която механично поставя болтове на поточна линия. Монотонността го подлудява и наистина е вкаран в психиатрия, където бързо се съвзема, но след това е уволнен.

Въвлечен в социални протести на улицата, Скитникът погрешно е арестуван, докато размахва червен флаг. Откаран е с патрулка в затвор, а там несъзнателно предотвратява опит за бягство на други бунтари и за награда е настанен в единична килия с домашни удобства. Тъкмо когато с облекчение се отпуска в този затворнически уют е оправдан. Излязъл на свобода, започва работа в корабостроителница, но е уволнен, защото "прави точните неща в грешния момент".

Скитникът-работник решава да се върне към сигурността в затвора. По пътя среща девойка, преследвана от социалните служби заедно със своите сестри - сирачета. Тя бяга и докато се опитва да си открадне малко храна, Чарли отвлича вниманието на управителя на магазина, поръчвайки от всичко, което накрая обявява, че не може да плати. Доволен и на път към затвора, среща девойката отново. Двамата осъзнават, че може би са неразделни...

Скитникът пак се опитва да работи, този път като нощна охрана на склад, но още на първото му дежурство е извършен обир и той отново е в затвора. Освободен, открива своята девойка като кабаретна танцьорка в ресторант. Тя му предлага работа на пеещ сервитьор и той има голям успех. Щастието им е толкова близо, докато не се появяват загрижените служби.