Момчето с "греещите очи"

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В репортаж за „Денят започва“ ви срещнахме с един осмокласник – Иво Ивов. Някъде измежду редовете на неговите първи разкази се чете и за коварната болест, с която се бори вече две години.

„Надявам се, че там, където ще отида животът да бъде по-лесен“, каза Иво Ивов.

Тук и сега той е по труден за Иво, който се бори с неврофиброматоза. Заболяване, при което организмът му произвежда тумори. Пътят на лечението е труден и свързан с много препятствия, но той не се отказва. Благодарение на Вашата доброта той продължава терапията, но отново има нужда от протегнатата ръка на добротата.

Милена Димитрова – майка на Иво: „Затова отново се обръщам към Вас. Отново отправям апел за помощ.

„Аз вярвам, че доброто съществува, защото близо 2 години продължава борбата ни за живот и ако не беше добрината на хората и тяхната съпричастност, може би той нямаше да е така в момента, както е сега“.

Сумата, непосилна за семейството е 4000 лева на месец. Необходими са и средства за контролен преглед в Германия“, каза Дарина, 8а клас.

Иво е момчето с „греещите очи“. Изкушен от високите скорости и писането, той вплита историите на своето вдъхновение в първата си книга „Приятелите умират заедно“. И сега търси доброто в издателите, за да може книгата му с разкази да стигне до читателите. Един от разказите му се нарича „Спасението е смърт“.

Милена Димитрова – майка на Иво: „Дарбата сякаш му дойде на Коледа, защото на Бъдни вечер срещу Коледа, най-святата нощ в годината, когато наистина се случват чудеса той се събуди и каза - "Мамо,аз ще напиша книга". Аз отначало си помислих, че той се шегува с мен, както често обича да прави и много, много не повярвах, започна да пише малки листа, някакви случки, разкази от по един, два листа... До момента, в който започна да слага в пишещата машина огромни листа. Текстовете ставаха все по-големи“.

„Това ми беше най-дългият разказ. 28 000 думи, който го написах за по-малко от месец. Жена болна от рак. Докторите не могат да й помогнат. Само един свещеник, който може да изцелява хора, само той можеше да й помогне. Той й помага, но след това тази болест се връща и отива към мъжа й“, каза Иво.

Болестта не може да попречи на Иво да мечтае и да рисува с думи своята история. Майка му Милена се отдава също на творчество и със сувенирите, които прави иска да помогне на детето си.

А ние призоваваме „доброто“ - за да продължат очите на Иво да бъдат все така греещи и за да може книгата му да достигне до „всички приятели“. Защото той има какво да ни каже!