Може ли да говори думата на 2015-та?

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В края на годината да си припомним и коя е думата на годината според Оксфордския речник. Парадоксът е, че това не е дума, а така нареченото "емоджи", което се смее през сълзи. Смешен или тъжен е този факт, попитахме Марин Бодаков.

През последните години често приза печелят думи, свързани с интернет съществуването ни. Но за първи път графично изображение е обявено за "дума" на годината. Взимайки на прицел този факт, с поета и журналист Марин Бодаков нарисувахме със слово няколко такива жълти "думи"...

„При всички случаи възходът на емотиконите, до установяването им на дума на годината, а толкова много класации ни задушават през последните седмици и дни, е сериозен знак за недостига на езика, за едни тежки процеси на езикова редукция“, каза Бодаков.

Безспорно ние живеем в сърцевината на една драматична визуална революция, която подкопава основите на езиковите комуникации. Аз се опитах да си дам сметка кога самият аз на своите 45 години използвам емотикони и установих, че е най-често, когато си пиша с млади хора. Т.е. има една определена възрастова обусловеност, предизвикана от различни културни пропасти.

Добрата новина за 2015 е, че освен възход на емотиконите, наблюдаваме и възход на книгите, поне у нас. Действително ние никога не сме чели толкова много, колкото през тази година, и в същото време тече една обратна тенденция, която подкопава осмислянето на четенето, разбирането. Тенденция, която сочи, че бързината, с която трябва да се справяме с тези писмени съобщения, унищожава смисъла. Именно заради бързината ние използваме емотикони.

Забелязвам как писането на статуси във фейсбук и писането в туитър променя представата ни за поезия. Поезията много често се превръща в експромпт, в лафче, в опит за свалка, което е мило и инфантилно, но трябва да се надрасне.

Марин Бодаков не пропуска да отбележи и издаването на няколко много силни стихосбирки през годината. Пожелава си да вижда повече от тези имена в медийния фокус. А на въпроса, кои думи иска да чува повече през 2016-та, пожеланието на поета е: „Бях писал в едно стихотворение, че "благодаря" е думата, която е синоним на всички останали, че изобщо няма антоним и дълбоко вярвам, че това е така. "Благодаря" е думата“.