На път за Лувъра

Българската изложба в Лувъра ще бъде открита на 15 април 2015 и ще продължи 3 месеца. Така тракийската цивилизация ще "оживее" в пълен блясък във френската столица. Покрай тази изложба се разбра, че родните скъпоценности никога не са били застраховани, няма и изгледи да бъдат. А други не се реставрирани от век, оставени да събират прах - сега спешно се търсят пари за възстановяването им. По темата още подробности събра Благой Цицелков за "Денят започва".

Представянето на тракийските археологически открития на България в парижкия Лувър, разкри, че най-големите ни държавни съкровища като Панагюрското, Рогозенското, Вълчитрънското, както и всички останали, нямат застраховка. Богатствата на българските тракийски царе получиха държавна гаранция в размер на 1 млн. лв. в случай, че претърпят леки щети. Ако бъдат откраднати или необратимо повредени, няма застраховка, която да покрие загубата. Професор Божидар Димитров, който ръководи изпращането зад граница на скъпоценостите - е спокоен за сигурността им.

Ако самолетът падне, той би достигнал темература от 1900 градуса, сандъците ще останат непокътнати по думите на професора.

Общо 1629-е артефакта, тежащи 6 тона, ще пътуват с транспотен самолет, а три големи тракийски плочи ще пристигнат във Франция с камион. От музея до летището съкровищата ще пътуват при строги мерки за безопасност. След това за опазването им ще отговарят от френска страна. Тази изложба е различна - ще събере на едно място  всички най-ценни артефакти от времето на траките, за това много ще се внимава за сигурността на експонатите.

Покрай изложбата в Лувъра не само разбрахме, че богатството на страната ни не е застраховано. Оказа се, че открити преди век ценности са събирали прах в музейни депа, чакайки да им дойде редът за реставрация.

Реставрацията на 36-те тракийски шедьовъра, които ще пътуват за Лувъра струва близо 90 000 лева. Само 25 хиляди са необходими за бронзовата хидрия, открита от Богдан Филов в Мушовица могила, преди век. Тя е в изключително лошо състояние, пазена е през годните в пръстта, с която е извадена от земята. В края на ноември с връщането на нейният блясък се захванали реставраторите на НИМ. Работят в почивните си дни и почти не излизат от сградата на музея, въпреки че за изложбата в Париж се говори от три години.

До 15 март можем да се насладим на Панагюрското златно съкровище, след това на негово място ще бъде поставено копието, което специалистите в музея направиха преди години. Символ на експозицята в Париж е бронзовата глава на одринския цар Севт Трети. Антиката ще бъде поставена в свръх модерен куфар с електронни ключалки и шифър. По този начин ще пристигне във Франция и златният венец на легендарния владетел, който откри покойният д-р Георги Китов в могила Голямата Косматка край град Шипка. Експонатите, с които България ще се представи, идват от 17 български музея. Експерти очакват след тази изложба, скъпоценностите ни да бъдат представени и в други известни музеи по света.