Най-голямата колекция шахматна литература

Знаете ли къде се намира най-голямата колекция от шахматна литература на Балканския полуостров? Над 5 хиляди тома на над 30 езика от още толкова страни притежава мъж от Сливен. Наред с книгите Димитър Карапчански е горд собственик на уникално демонстрационно табло. За любопитната колекция и нейния притежател разказват за "Денят започва" кореспондентите ни в Сливен Веселин Цветанов и Данаил Христов.

Това е Димитър Карапчански. Той е на 67 години и живее в Сливен. Завършил е две висши образования – едното е строително инженерство, а другото - шахмат. От 1972 година е републикански съдия по шах. През годините Карапчански е спечелил десетки отличия.

„Станах и международен майстор по шах 72-74 г. Бяхме със сребърни олимпийски медали. Бяхме първите . За първи път българския шах стъпи със сребърен медал“, казва той.

Шахматистът разказа, че най-скъпото му отличие е спечелено през 68-ма година, когато се запознава и със своя идол - майстора на спорта Валентин Прахов, когото три години по-късно побеждава. Успоредно с постигането на успехите си, Карапчански е събирал своята колекция с шахматна литература. Първата си книга е купил през 1952-ра година.

„Всяко листче шахматно, което е излязло в България, аз го имам, списания – още първото което е излязло – Търновския шахматен лист. И като се започне още от Фердинанд Хоринг, още първата му книга имам тук. Той ми беше личен приятел. Общо 5 300 тома ми са оригиналите и около 1 000 имам дублети.“

Литературната колекция на Карапчански е на 34 езика. Той разполага и с учебно-методическата литература на 37 страни и се гордее, че дори и университетите не разполагат с тези издания. До тях колекционерът осигурява свободен достъп на своите ученици, за да обогатяват своите знания. Какво ли ще се случи с тази колекция напред във времето?

„Имам дъщеря, която също е гросмайстор. Стана втора в света, победител на първа дъска. И внуците ми се надявам, те поеха вече, момиченцето, внучката ми повече. Това е добре. Аз смятам, че ще имам наследници.“

В колекцията има не само литература. Ценна част от нея е и това демонстрационно табло, внесено в България през 1956 г.

„За първи път в България се внесоха от гросмайстора Милко Бобоцов, като тези две табла той ги донесе от Москва. Едното беше за Българската национална телевизия, по която предаваше Владилен Попов. А второто табло дойде тук в Сливен, което го донесе лично гросмайстора.“

По думите на шахматиста една от магиите на този спорт е възпитателният момент. Той учи на закони и правила, развива възможностите за вземане на решения и прилагането им на практика.

„Човек става много самокритичен, аналитичен. Той винаги си задава въпроси „Къде сбърках? Защо сбърках? Как сбърках? Учи те да бъдеш психически стабилен.“

Така нарисуван образът изглежда, че шахматистите са сериозни и уравновесени хора. Какво ли ги развеселява обаче?

„Искам все пак да говорим за по-сериозната част, отколкото за вицове. За мен е по-интересно да говоря за вицовете, които също са моя слабост и много знам. За политиците ми харесват вицовете, които се пускат“, признава Димитър Карапчански.

На шега или насериозно Карапчански е категоричен, че ще продължи да обогатява колекцията си и да предава знанията си на своите ученици, докогато може.

Автор: Веселин Цветанов, оператор: Данаил Христов