Накъде ще поеме Украйна?

Каква посока ще избере Украйна? Накъде ще задуха политическият вятър там - към Москва или към Брюксел?

В "Денят започва" събитията в украинската столица коментираха политологът Димитър Бечев, специалният пратеник на БНР в Киев Васко Михайлов и Евгений Копатко - социолог в Research & Branding Group.

Украйна не иска за първи път финансова подкрепа от Европа. Още през ноември правителството в Киев се опита да изтъргува подписа си под споразумението. Заявката към европейците е, че трябва да спонсорират режима и неговите клиентелни структури, каза Димитър Бечев по повод поисканите от Украйна 20 млрд. евро европомощ. "По този начин Янукович иска да си купи време и да затвърди властта си", коментира той и добави, че по никакъв начин ЕС не трябва да се поддава на този натиск.

Специалният пратеник на БНР в Киев Васко Михайлов предаде, че нощта в украинската столица е била спокойна. На централния площад останаха няколкостотин протестиращи, за които пя Руслана. Тази сутрин, обаче, повече хора се стичат към центъра и вече са няколко хиляди. Духовни лица отслужват молебен на протеста, съобщи Михайлов. "След вчерашния опит за щурм на палатковия лагер и изобщо на протеста, освен че възникнаха много нови палатки, барикадите, които бяха високи между 2 и 3 метра, сега се издигат на 5 метра и са добре укрепени", каза той и добави, че всички са в очакване на политическа развръзка на ситуация - постигане на компромис, най-малкото да започнат преговори, защото в самата опозиция има различия, както и умората сред протестиращите.

Социологът Евгений Копатко коментира разделението в украинското общество. 46 процента искат членство в ЕС, а една-трета клони към евразийското обединение - митнически съюз с Русия, Беларус и Казахстан, каза той. "В сегашната ситуация най-много хора избират ЕС. Но трябва да кажем, че когато зададохме въпроса за условията, които са предложение на Украйна, 30 на сто отговарят, че ги одобряват, а 40 процента от запитаните считат, че не са изгодни", поясни Копатко.

КАК ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ИЗБУТА УКРАЙНА НА ИЗТОК

Николай Н. Петро* за вестник „Ню Йорк Таймс”**

И Русия и Украйна считат себе си за Европейски нации, част от западната цивилизация, и в двете държави мнозинството от хората предпочитат членство в Eвропейския съюз. При това положение как Европейският съюз успя да обърне толкова благоприятна ситуация срещу себе си?

Като насъска двете нации една срещу друга и след това направи опит да принуди Украйна да избере Европа пред Русия. Вместо да възприеме стратегия, която би могла да позволи Украйна да извлече ползи от близките си културни, религиозни и икономически връзки с Русия и което можеше също така да послужи и за изграждането на още по-задълбочени връзки между западна Европа и Русия, още от самото начало европейските преговарящи излязоха от пътя и обърнаха асоциирането към съюза в тест за лоялност.

Първо, Европа отхвърли предложението на Украйна – към което първоначално Русия нямаше възражения – присъединяването към Европейския съюз да бъде съвместимо с членството в Митническия съюз, предшественикът на Евразийския съюз свързващ бившите съветски републики. Сега очевидно са отхвърлили и предложението на Президента Виктор Янукович за разрешаване на останалите въпроси (като основният е твърде реалната възможност европейски стоки да навлязат в Русия през Украйна) чрез тристранен формат, който би включил усилия за намаляване на трансграничната контрабанда – нещо, което логично е да се помисли, че също би заинтересовало Брюксел.

Второ, вместо акцентиране върху онези ценности, които биха засвидетелствали уважение към украинската славянска европейска идентичност, Европейският съюз активно насърчаваше идеята, че присъединяването към съюза е „цивилизационен избор” между Русия и Европа. Тъй като мнозинството украинци традиционно смятат Русия за техен най-близък и дружелюбен съсед, учудващо ли е изобщо, че се запънаха при такъв избор?

И на края, европейските преговарящи направиха стратегическа грешка да пренебрегнат съществени различия в традиционните и религиозни ценности. Страхът сред значителна част на християнското население на Украйна е, че Европейският съюз би наложил много либерален дневен ред на украинската правна и образователна система, включително нетрадиционни семейни ценности, които мнозина тук категорично отхвърлят. Говорители на Европейския съюз не направиха никакво усилие да успокоят тези опасения и снизходителното им отношение към този въпрос постави бомба със закъснител пред усилията на Европейската интеграция в целия регион.

Накратко, вместо подходът към тези преговори да бъде като към партньорство, Европейският съюз се държа по-скоро като собственик на клуб от държави, който макар и да обмисля да позволи на Украйна да се приобщи, никога не би помислил да й даде членска карта. Нищо чудно, че г-н Янукович нарече целия процес „унизителен” за неговата държава.

Най-важната поука, която може да се извлече от неуспеха на Европейския съюз е спешната нужда да се промени конфронтационната нагласа, която движи инициативата за източно партньорство. Отговорът на длъжностните лица на Съюза за решението на Украйна да отложи това споразумение разкрива това, което мнозина вече подозират, че в своята същност инициативата не е нищо повече от опит да се избута Русия извън Европа чрез изтегляне на нейните граници още по на изток. Но тъй като Русия и Украйна вече виждат себе си като част от Европа, можем да очакваме и двете страни да отхвърлят това, което виждат като безсмислено конфронтационен избор, който Европейския съюз поставя пред тях: че да бъдеш Европеец означава да обърнеш гръб на Русия.

В същност този фалшив избор дава повече сили на Евразийския съюз. Поради една причина, тази група зачита общото културно наследство останало от времето на Съветския съюз, което все още е доста привлекателно в целия регион. Второ, в опит да укрепи връзките, Русия вече осигурява икономическа помощ за региона, която е в пъти по-голяма от тази, която Европейския съюз дори обмисля. Междувременно крайната цел и на двата съюза, Европейски и Евразийски, е една и съща – формиране на зона за свободна търговия, която се простира от Дъблин до Владивосток. Единствената истинска разлика е, че поради размера си Евразийският съюз ще бъде в състояние да преговаря за споразумение с Европейския съюз при условия доста по-изгодни и благоприятни в сравнение с тези, които отделните държави могат да извлекат.

Критици на Евразийския съюз обаче отбелязват два допълнителни момента. Първо, че тъй като Русия ще доминира такъв съюз, той рано или късно ще се превърне в ново въплъщение на стария СССР. А другото е, че взаимните търговски ползи договорени между предишните съветски държави неизбежно ще доведат до икономическа стагнация.

Като най-голямата икономика в региона, Русия винаги ще бъде движещата сила на Евразийския съюз, макар и ставаща все по-малко влиятелна с присъединяването на повече държави. Идеята, че Русия ще е в състояние да възстанови предишния Съветски съюз чрез по-близки икономически и търговски връзки е просто нелепо. Поради едно нещо, държавният суверенитет е в основите на Евразийския съюз. И във всички случаи властите на Европейския съюз са далеч по-натрапчиви в сравнение с каквото и да бива обмислено от Евразийския съюз. Ето защо ако има група, която би следвало да бъде заподозряна в стремежи, които подкопават националния суверенитет, то това е Европейския съюз.

Аргументът за икономическа стагнация по същия начин е подвеждащ, тъй като обикновено сравнява целия Европейски съюз само с Русия, а не сравнява ЕС с целия Евразийски съюз. Освен това Русия вече е част от страните от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), а за тях анализаторите казват, че ще бъдат сред най-развитите икономики в света през 2050г. Критиците наистина ли предполагат, че е в интерес на Украйна да избегне възможността за достъп до тези набиращи мощ икономически сили просто защото това ще разшири взаимоотношенията на Украйна с Русия? Ако Украйна отблъсне БРИКС това би било акт на самонараняване.

Защитници на Евразийския съюз също отбелязват някои съществени моменти. Първо, Евразийският съюз вече приема много стандарти като тези на Европейския съюз, но се стреми да ги въведе постепенно, така че да избегне обедняване на местното население - въпрос, който е особено актуален, като се има предвид крехкия социален и политически баланс на Украйна. Второ, те посочват, че правилата на Европейския съюз са много тясно скроени спрямо нуждите на страните членки, които може да не са оптимални при конкуриране за достъп до други пазари.

Контрастът не би могъл да е по-остър. Европейският съюз предлага изоставяне на общото наследство и приемане на непопулярни либерални алтернативи. Той предлага отслабване на националните икономики и правната автономия в замяна на ефимерната перспектива за членство, което може да отнеме десетилетния, ако изобщо се случи. Междувременно много украински индустрии ще бъдат разрушени от премахването на тарифите за стоките от Европейския съюз.

Евразийският съюз предлага сплотяване около съществуващото общо наследство. Той предлага изграждането на икономическо партньорство за разширяване на пазарите и създаване на нови, глобално конкурентни индустрии. И на края, той се стреми да ги интегрира в по-широката глобална икономика на база на колективната пазарна сила. Междувременно Евразийският съюз, за разлика от Европейския, има желание и е в състояние да предложи значителни финансови субсидии на страните, които имат желание да изградят такъв трансконтинентален общ пазар.

Поглеждайки назад, разумният въпрос би бил не защо Украйна не успя да подпише споразумението за асоцииране, а какво накара нейните лидери да си мислят, че не подписването му е добра идея?

Превод: Ружа Занева

*Николай Н. Петро е професор по политология в Университета на Род Айлънд, понастоящем учен-стипендиант по програма „Фулбрайт” в Украйна.

**Материалът “How the E.U. Pushed Ukraine East” е публикуван на 3 декември страница „Мнения” във вестник “The New York Times”.

Цялото предаване можете да видите ТУК.