НАТО - Русия. Коментар на Емилиян Лилов

Санкциите на ЕС срещу Русия ще бъдат удължени с още 6 месеца. През седмицата стана ясно, че общността няма готовност за поетапното им отменяне, както настоява например германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Освен това, той нарече военните маневри на НАТО в Източна Европа „дрънкане на оръжие” и „гръмка военна реторика”. Това неочаквано изказване стресна мнозина и пожъна овациите на Кремъл. Как да разбираме думите му? Чуйте коментара на колегата Емилиян Лилов от Дойче веле, когото записахме по-рано.

Ще сбъркаме, ако изтълкуваме необичайно острия тон на първия германски дипломат като знак за разнобой вътре в НАТО. Самият Щайнмайер смята, че с агресивното си поведение в Крим и Източна Украйна Русия плаши източноевропейците.

Друг трябва да е смисълът на неговото послание. И мнозина виждат в него вътрешнополитически контекст. Да припомним, че Щайнмайер е социалдемократ, а германските социалдемократи винаги са имали по-различно отношение към Русия. Навремето канцлерът Вили Бранд успя със своята източна политика да допринесе значително за намаляване на напрежението между Запада и Съветския съюз в годините на Студената война. Обратното - германските консерватори на канцлера Меркел залагат на военното възпиране като мярка срещу заплахата, произтичаща от Русия.

Да не забравяме и това, че след една година в Германия ще има парламентарни избори и социалдемократите мислят за ново профилиране като самостоятелна партия. В този контекст дойде и изявлението на шефа на социалдемократите Зигмар Габриел, който, почти паралелно с Щайнмайер, каза в друго интервю, че не изключва следващото германско правителство да е само от леви партии. Тоест, свидетели сме на съгласувани действия за популяризиране на позициите на социалдемократите. Само в този контекст мога да си обясня странното изявление на Щайнмайер за НАТО и Русия.

БНТ: "Но той сигурно е прав, че диалогът и сътрудничеството с Русия могат да бъдат по-продуктивни от "дрънкането на оръжие" и това, което той нарича "символичен парад на танкове" в Източна Европа. Трябва ли Русия на свой ред да се притеснява от поведението на НАТО?"

Е. Лилов: "Не мисля, че някой вярва в това. Четирите батальона, които НАТО ще дислоцира в балтийските страни и в Полша, няма да стреснат Русия. Поради простата причина, че самата тя отдавна е разположила цели дивизии по границата си със страните от НАТО. Натовските подразделения и техните маневри преследват единствено политически цели: те трябва да сигнализират на Москва, че Западът няма още веднъж да се остави да бъде изненадан така, както в Крим."

БНТ:

Но западните санкции изглежда постигат ефект. Чухме президента Путин да сигнализира готовност за отмяна на наложените от Русия санкции срещу ЕС, ако и Западът стори същото по отношение на Русия. По всичко обаче личи, че все още е рано да мислим за подобно разведряване на отношенията.

Е. Лилов:

Всички знаем защо разхлабването на санкциите, за което пледира и германският външен министър Щайнмайер, се обвързва с напредък в изпълнението на Минските договорености. А очевидно Русия е длъжник в това отношение  - Москва ще трябва да се постарае много повече.

Решението за продължаване на санкциите изпраща важно послание към Русия: че Западът остава единен и достатъчно решителен и няма да отстъпи, докато не види реални резултати. В интерес на истината трябва да кажем, че изпълнението на споразуменията от Минск зависи и от волята на украинската страна. Това първо. И второ: в ЕС очевидно назрява желанието за преосмисляне на рестриктивната политика спрямо Русия. Все повече страни-членки изказват съмнения относно ползата от санкциите и пледират за подновяване на икономическото сътрудничество с Русия. България също е за отпадане на част от санкциите. В тази връзка се появиха индикации, че през втората половина от годината ЕС ще направи обстоен преглед на политиката си към Русия, а някои наблюдатели дори прогнозираха, че това ще е последното удължаване на санкциите срещу Москва.