Ние и лицемерието – коментар на "Панорама"

Безразличието и бездушието могат и да убиват.

Десетки животни умряха след взета субсидия на парче живот. Казват, че още преди 2 години институции са открили нарушения при този собственик на конете. И му написали глоба. Казват, че по-късно пак кандидатствал за субсидия, взимал и пари за модернизация, за поддържане на пасища. Но едва сега институциите ще проверяват къде и как са отглеждани животните.
А може би нямаше и да разберат, ако туристи не бяха открили умиращия табун. Безмилостна безстопанственост, за която с добри адвокати най-много да получи пак глоба.

Безразличието и бездушието могат и да убиват.

И вината е на всички. Живеем във време, в което добрината и честността са странни, а примиреното равнодушие – норма. Истината е наяве, но никой не се интересува от нея. Около седмица ще говорим за вината на другите, ще разсеем отговорността по институциите, ще удавим в думи жестокото си безпричастност. Сложили сме цена на всичко, без да ни пука за стойността на нещата. Знаем истината, но живеем с цинизма, че от нея нищо не следва. Нагло съзнание за безнаказаност. С тарикатската далавера на другите оправдаваме собственото си малодушие.

Преди седем дни с чуждата добрина притоплихме съвестта си. Сега ще я приспим с вината на другите. Историите за щъркели и коне са истории за нас и лицемерието ни. За съвестта ни, която отдавна сме превърнали в стока.