Ние и реиндустрализацията на Европа

Гост в студиото на „Още от деня“ беше проф. Румен Гечев, народен представител от „Коалиция за България“ и зам.-председател на Комисията по икономическа политика и бюджетни финанси. Той бе участник в Междупарламентарна конференция за стабилността, икономическата координация и управлението на Европейския съюз.

Според него тези конференции имат практическа полза, но тази би била още по-полезна, ако Европейската комисия беше представила някои конкретни разписани системни подходи за решаване на въпроси за реиндустрализацията и за стабилизацията на еврозоната.

„Имаше предложения, които не бяха дадени в детайли, но беше много полезно за мен лично като макроикономист да чуя позициите на колеги икономисти от други парламенти и трябва да ви кажа, че има и някои съществени различия, има противоречия, но е добре, че ЕК е наясно с основните проблеми. Тя има някои интересни идеи, някои от тях ще им бъде трудно да ги реализират“, каза Гечев.

„Например, една от идеите е за хармонизация на фискалните политики на данъчните системи и на използването на данъните системи за макроикономическо равновесие и растеж. Това е чудесна идея, тя е необходима, тъй като според нобелови лауреати по икономика, европейски икомисти – няма различия по въпроса, че трябва да има такава хармонизация, но това е много трудно политически, тъй като означава страните членки на ЕС, тези, които прехвърлиха политическа власт на Европейската централна банка, т. е. паричната политика, сега ще трябва да се съгласят да прехвърлят и фискалната политика, което е възможно, но изключително трудно“, продължи той.

Гечев разказа, че е имало и дискусия по проблемите на фискалната политика – дали да се започне с хармонизацията на преките данъци - данъка върху печалбата на фирмите и на семействата, на физическите лица, или косвените данъци – като ДДС. „Министърът на икономиката на ЕС г-н Московици казва, че неговият екип ще предложи да започне хармонизацията в косвените данъци, макар че поне аз споделих мнение, че това е по-лесното, но не е по-правилното – по-добре би било да се започне с преките данъци, това беше подкрепено и от други колеги. Но аз разбирам министъра на икономиката на Европа, все пак той предприема стъпка, която ще бъде по-лесно политически осъществима“, каза той.

„Европейският съюз има много ясна визия за увеличение на индустриалния сектор и то с активна намеса и на държавите членки от техните правителства, и на централизирано равнище в Брюксел. Например, планът Юнкер – първите 315 млрд. долара за 3 години, които трябва да бъдат похарчени, като основната идея е именно за такива проекти посновно. Те са събрали към момента около 65 млрд.“, обясни Гечев.

„Тук идва тъжната новина, че ние нямаме готови проекти. Имаме една слабост българите, че ние винаги закъсняваме или даваме проекти, които не са достатъчно силни. Битката за тези 315 млрд. ще бъде много силна, тъй като тези пари няма да се разпределят на калпак по страни членки, а ще се разпределят спрямо най-силните проекти и тук България трябва да потърси тясно сътрудничество с водещи фирми и други страни от ЕС, тъй като България би спечелила, ако има такива проекти с участието и на водещи фирми от ключови държави на ЕС – Германия, Франция, Великобритания“, категоричен е той.

Гечев каза, че има интересна новина към плана Юнкер – ЕК ще прави усилия да създаде европейско министерство на финансите.

„Търси се обща фискална политика, търсят се общи инвестиционни проекти, но има и много сериозни проблеми, тъй като целият разговор, който се води за реиндустрализацията, за обща фискална политика, беше помръчен от проблема с мигрантите, тъй като всичките тези икономически проекти са под условие дали Европа ще може да се справи с мигрантската вълна“, каза той.