Ново изследване на салафизма - проф. Симеон Евстатиев пред БНТ

Дефинирането на едно от най-употребяваните, но същевременно неясни понятия - салафизмът, е фокусът на изследването на проф. Симеон Евстатиев.

Проф. Симеон Евстатиев - преподавател по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски": Ислямът е всепроникваща система и при салафизма ние виждаме това в най-чист вариант или поне така самите салафити смятат, тъй като те смятат себе си за изповядващи най- ранната и най-автентичната форма на исляма и това им дава една много голяма увереност, че вярата, която изповядват, ги отграничава от останалите и мюсюлмани, и неверници.

В първото толкова мащабно изследване от български учен проф. Евстатиев търси отговорите от гледна точка на ислямската история, теология и право, като стига до съвременните измерения и разновидности на салафизма - от Саудитска Арабия до джихадистките групировки. Групировката "Ислямска държава" е в другата крайност на салафизма - джихадо-салафизма, една от трите му разновидности. След обявения ѝ разгром и загубата на територии в Ирак и Сирия, тя може да претърпи трансформация или преместване на друго място, но последователите ѝ няма да изчезнат, казва изследователят.

Проф. Симеон Евстатиев - преподавател по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски": Физическото унищожение на "Ислямска държава" е важно от гледна точка на западните и на интересите на държавите в региона, но това няма да премахне феномена на джихадо-салафизма, защото той вече се е разгърнал и то чрез религиозна обосновка като алтернатива на светското управление от западен тип.

Характерният за Балканите постосмански ислям не е салафитски, обяснява проф. Евстатиев, но в наши дни салафизмът си пробива път и на Балканите.

Проф. Симеон Евстатиев - преподавател по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски": В България също има салафити, но много повече има в Босна, в Южна Сърбия, в Санджак, в Македония и интересно, в Косово може би също като един вид реакция и търсене на ислямска автентичност след един доста светски режим на живот в модерното време. Не трябва да си правим илюзия, че това е временно явление. Става дума за стремеж към търсене на религиозна автентичност. Идеята на съвременното възраждане на ислямската идентичност е то да се отърси от тези чужди наслоения, които биват разпознати като плод от съжителството с неверници. Но така или иначе мюсюлманите трябва да странят от онова, което е характерно за неверниците. Целият свят се разполага според тази граница между вяра и неверие и тя не е просто граница между една теоретична вяра, а това влече след себе си правни и политически последици, така че обхваща всички сфери на индивидуалния и социалния живот.

Салафизмът неизменно се свързва със сянката на тероризма и на заплахата за нашия свят.

Проф. Симеон Евстатиев - преподавател по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски": Понеже повечето атентати се извършват от джихадисти със салафитска ориентация е логично е такъв страх да съществува. Но е много важно да знаем, че няма как определяйки някой като салафит, ние автоматично да смятаме, че той е готов да участва в някакъв индивидуален джихад. Това просто не е вярно.

Един от големите въпроси е как ислямът може да бъде съчетан със съвременния свят. Проблемът е много дълбок, казва проф. Евстатиев, той е на разлома между Запада като либерално общество и исляма.

Проф. Симеон Евстатиев - преподавател по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски": Тази подмяна на европейската култура, която наблюдаваме и чрез миграцията, която някои социолози определят като болезнена. Защото ние сме свидетели на цивилизационна подмяна в Западна Европа поради масираната и много бърза миграция на мюсюлмани, които преформатират облика на Западна Европа. Докъде ще доведе това, ние не знаем.