Някои го предпочитат горещо

Комедия

Режисьор: Били Уайлдър
В ролите: Мерилин Монро, Джак Лемън, Тони Къртис и др.

ФАБУЛА

Предай се на чувствата, преди да са те разкрили!

В края на Сухия режим двама музиканти стават нежелани свидетели на гангстерска война и бягат от мафията, като приемат да свирят в женски състав.

Мъченията за преобразенитe мъже са толкова, колкото са жените в трупата. (*Джак Лемън и Тони Къртис понасят още повече около капризната Мерлин Монро).

ФИЛМЪТ

"Някои го предпочитат горещо" е признат за Комедия Номер Едно на всички времена. Филмът остава на върха повече от половин век и е един от редките образци в киното, където всички елементи остават свързани през цялото време и смехът не пресъхва, независимо от "Сухия режим."

Мерилин Монро снима бременна, иска цветно изображение, но това е проблем за женския грим на мъжете. Тони Къртис и Джак Лемън изпробват дегизацията си в реалността, разхождайки се из студиата и гримьорните на Метро Голдуин Майер. Тестът е отличен - никъде не будят подозрение, навсякъде "минават" за жени. Кабаретен танцьор ги обучава в ходене на токчета, след една седмица умореният Джак Лемън се отказва: "Аз не искам да вървя като жена, а като мъж, който се опитва да бъде жена." Работното заглавие на филма е "Не тази нощ, Джоузефин".

Комедията е един от малкото американски примери, порицани от Римокатолическия легион за неспазено "благоприличие" и забранена в щата Канзас като "прекалено обезпокоителна".

"Някои го педпочитат горещо"е №1 в Листата на "100-те най-добри комедии" и с 22-ро място в "Най-великите филми на всички времена" от Американския филмов институт.

СЮЖЕТ

1929 година, Чикаго. Сухият режим лишава музикантите Джо и Джери от работа след акция на полицията в нощните клубове. Без пари и ангажимент, двамата търсят свободно място за саксофонист и виолончелист в друга група и бързо заминават за нощен концерт в близко градче. Пътуват с кола назаем от бившето гадже на Джо и пристигат на паркинга точно за клането от момчетата на Ал Капоне през Кървавия Свети Валентин.

Излишните живи свидетели са открити от Спатс Коломбо, но малко преди екзекуцията си Джо и Джери успяват да избягат. В сляпа паника напускат щата, скачайки в първата оферта - на турне към Флорида с изцяло женски състав.

Вместо Джо и Джери във влака се качват Джоузефин и Дафни. Дегизирани като жени, двамата приятели са пред изкючително изкушение в спален вагон, пълен със създания, които изобщо не се прикриват от чужди очи.

Напрежението за маскираните мъже е постоянно, а издръжливостта - задължителна, ако искат да оживеят. Но полът надделява и скоро гримът и дрехите не могат да скрият чувствата - Джо се влюбва в красивата Шугар Кейн Ковалчик, на която обещава разходка с яхта, тази на Осгуд Фийлдинг III, докато милионерът ухажва и танцува с Джери...

Рискът от разкриване излиза от контрол, когато са настанени в хотел заедно с други "гости", пристигнали за Конгрес на мафията. Няма по-критична точка, в която мъжете така да предпочитат жените...

Златна Романова

"Аз съм Осгуд Фийлдинг Трети".
"Аз съм Пепеляшка Втора".

"Да ти кажа ли нещо?"
"Сгоден съм."
"Честито! Коя е щастливката?"
"Аз".

"Не ме интересува колко е богат, докато има яхта, личен влак и собствена паста за зъби. Срещнах един от тях. Има милиони и носи очила".
"Не думай!"
"Той не само има яхта, той има и велосипед."

"Най-голямото чудо се случи!"
"Какво?"
"Отгатни!"
"Отмениха Сухия режим".

"Ако майка ми можеше само да ни види сега".
"Надявам се, моята никога да не разбере".

НАГРАДИ и НОМИНАЦИИ
"Оскар" за дизайн на костюми на Ори Кели и номинации за сценарий, режисура, операторска работа, сценография и главна роля на Джак Лемън (1960)
3 награди "Златен глобус" за най-добра комедия и главни роли на Мерилин Монро и Джак Лемън (1960)
Награда от БАФТА за най-добър чуждестранен актьор на Джак Лемън и номинация за най-добър филм на Били Уайлдър (1960)
Награда за най-добър чуждестранен актьор на Тони Къртис от Германските филмови награди "Бамби" (1960)
Номинация "Грамми" за най-добър саундтрак, издаден в албум (1959)
Номинация "Златен лъв" за филм на Били Уайлдър от Филмовия фестивал във Венеция (1959)