Обезлюдяват селата в община Балчик

В "Денят започва" М. Малева и Н. Чавдаров разказват за най-голямото село в Община Балчик - Оброчище. Само на 30 минути е от Варна, в него в живеят 2 200 души. Но и тук населението намалява, казва Данаил Караджов, който е кмет на Оброчище повече от 10 години.

Данаил Караджов - кмет на село Оброчище: Родени са по-малко от починалите. Имаме и миграция, при която младите хора напускат селото и България. Благодарение на това, че сме покрай Черноморието, сме по-оживено населено място, но лятото е много късо, за 3-4 месеца, няма как да задържиш младите хора тука. Трябва да се мисли нещо за постоянна целогодишна работа.

За хората в Оброчище има работа само в туризма и строителството. Предимство е близостта на курорта Албена, на Балчик и Кранево. Но и там повечето хотели и заведения не работят целогодишно. Шанс ли е работата в селското стопанство?

Данаил Караджов - кмет на село Оброчище: Младите бягат от този вид работа. Второ - толкова е механизирано вече всичко, че 50 000 декара можеш да ги работиш максимум с до 10 човека.

В Оброчище има детска градина и училище. Филка завършва догодина средното си образование и е от малкото, която заявява, че ще остане на село - въпреки че родителите ѝ работят в чужбина и могат да я изтеглят при тях.

Филка Янкова: Не, аз ще си остана в селото. Селото много ми харесва. Не искам да живея в града...Тука е по-спокойно.

Димо Кузманов: Аз съм пенсионер и в момента съм отговорник на Пенсионерския клуб... Това е единственото място, където възрастните хора могат да се съберат, който играе табла, шах, трети - карти, други, които не могат, техните проблеми си коментират. Надявам се, че ще оправят нещата, но трудно е да се каже.

Църквата е другото място, където се сбират хората от Оброчище и търсят надежда и покой. Храмът е построен през 1883-та година. За щастие все още има хора, които да знаят историята му. И да разказват колко сплотен е бил народът тогава, въпреки трудностите, защото е имал вяра.

Кръстина Илиева: Когато бежанците идват от Одринска Тракия, носят иконите като бягат. Моя дядо също е бил малко дете, когато са избягали неговите родители и са дошли тука. Всичките са си вземали иконите от църквата и на тяхната църква е именувана нашата църква - "Свето Успение Богородично".

Не всички са такива оптимисти като Кръстина.

Коста Кузманов: 70 ще направя на 28 май. Общо българските села се обезлюдиха, нямат никакво бъдеще... Изтърван е начинът.

На около 10 километра от Оброчище е село Брястово. През 1946 година тук са живели 115 души. Днес има само един жител и това го прави най-малкото село в Община Балчик. Дори и с най-съвременна техника трудно откриваме селото. Табелата, която е била окачена на автобусната спирка, отдавна е открадната. Зидовете са разрушени, улици не се виждат. Отделни вещи сочат, че е тук е кипял живот, но хората отдавна ги няма.

Официалната статистика за обезлюдяването на селата не показва истинската картина, смятат експерти. Според тях реалните числа са поне три пъти по-големи, тъй като не се отчитат хората, които от години живеят зад граница, но не са сменили адресната си регистрация. Тревожната тенденция не е от вчера и не трябва да се пренебрегва. Фактът, че това е проблем на много държави, не го прави нито по-малко значим, нито по-малко спешен за решаване.