Обратно броене: 2 дни до финала на "Лачените обувки на българското кино"

Лачените обувки на българското кино. Преди финала на проекта за значимите истории и любимите филми. В студиото са Севда Шишманова, директор на дирекция "Програма БНТ1" и Борислав Колев, сценарист на формата.

Форматът "Лачените обувки на българското кино" е ясен, но участват ли достатъчно хора в анкетата, за да бъде легитимен изборът на най-добрите?

Севда Шишманова подчерта, че вече разполага с данни колко зрители са гледали ТОП 100 и ТОП 10. Те показват, че изключително много зрители гледат българско кино, откакто е започнала кампанията, и много хора гласуват.

Според Шишманова очаква се по време на гала вечерта гласуването да бъде най-интензивно. Зрителите ще могат да видят "в реално време аргументите на 10 изключителни личности от областта на културата и на обществената сфера, които ще защитават филмите." Севда Шишманова назова някои от тези личности: Ермена Чичикова за "Осъдени души", продуцентката Мартичка Божилова за " Лачените обувки на незнайния воин", Боряна Пунчева за "Крадецът на праскови", София Кузова за "Вчера", Явор Гърдев за "Козият рог", Чарли Парушев за "Господин за един ден", Драго Симеонов за "Опасен чар".

Въпросът към Борислав Колев е дали, ако класацията би се различавала, ако изборът беше направен от кинокритици.

"Със сигурност ще има разлики, но не чак толкова много. Когата стартирахме предаването, по това време тръгваше "София филм фест" и там колегите направиха сред кинокритици класация за най-добрите филми преди 90-а година и най-добрите филми след 90-та година - по 10 заглавия", каза Колев. По думите му 19 от 20-те заглавия, които кинокритиците са посочили, фигурират и в стотицата, която избраха зрителите. Липсвал е само филмът "Урок", "сензацията от последните месеци" и то вероятно, защото зрителите още не са го гледали, предполага режисьорът. Според него в 10-ката са влезли филми, издържали изпита на времето - от най-стария "Крадецът на праскови" (1964) до най-новия "Вчера" (1988).

Севда Шишманова не е изнедана, че в първата десетка не се нареди нито един филм, произведен след 1990 г. Според нея произведените след 1990 филми "отстъпват в една зона, която ги подрежда много близо и това е зоната около 30-то място". Те не могат да надминат категорични класики като "Авантаж", "Дами канят", "Мера според мера". Шишманова смята, че трябва да има период, в който зрителите да добият довери в най-новото българско кино. "Те го разпознават, позиционират го някъде в средата, точно в подстъпите на големите филми, но все още не могатда бъдат толкова смели и да ги позиционират в началото".

На въпрос на водещия няма ли значителна разлика в качествата на произведените преди 1990 г. и най-новите филми и кои са днес наследниците на големите режисьори от близкото минало Борислав Колев отговори, че "това ниво ще бъде достигнато, но трябват натрупвания". Той се аргументира с "голямото лутане" в киноизкуството след 1990 г. в резултат на смяната на системата. Колев обаче е оптимист доколкото вече са дошли нови автори, които имат "друг манталитет, друго самочувствие и не се притесняват да се впишат в световния пейзаж". Тук режисьорът Стефан Комантарев, Павел Веснаков, Милко Лазаров.

В заключение гости в студиото се обединиха около мнението, че качеството на филмовите работи зависи от условията за работа, в частност финнсирането, както и от компетентността на членовете на комисиите, които избират сценариите за филми и да не се пречи на авторите, които могат да правят ново, качествено българско кино.

Ако все още не сте гласували в анкетата за най-добър български филм, можете да го направите сега или до полунощ в събота ТУК.