Референдум - 4 февруари 2014: Одобрявате ли промените в изборното законодателство да се решават с референдум?

“Одобрявате ли промените в изборното законодателство да се решават с референдум?” Това беше темата, върху която дискутираха в предаването „Референдум” социолозите Юрий Асланов и Боряна Димитрова, Атанас Славов - преподавател по конституционно право в СУ, Борислав Цеков – юрист, Стойчо Стойчев – политолог, проф. Красимир Калинов – член на ЦИК. На поставения въпрос 75,2 % от запитаните са съгласни промените в изборното законодателство да се решават с референдум. 22,6 % не са съгласни, а без мнение са 2,2 % от анкетираните.

За да е успешен един референдум, много е важно как се формулира въпросът и как се води информационната кампания. Без ясно формулирани въпроси, без добра информационна кампания, на която различните тези могат да бъдат премерени, където има мотивирани аргументи „за” и „против”, трудно можем да мислим, че гражданинът ще си направи труда да отиде до урната. Тогава когато имаме ясно зададени въпроси, каквито са тези /въпросите, зададени от президента – бел. ред./, когато имаме добра мотивировка, стояща зад всеки един от въпросите, то шансът референдумът да е успешен е много по-висок, заяви Атанас Славов.

Борислав Цеков е застъпник близо две десетилетия на идеята за пряка демокрация и за възможно повече референдуми. Той приветства идеята на президента референдуми да се произвеждат с всички национални избори по важните за нацията въпроси. „Но така както не бях съгласен с всички онези, които на референдума за Белене се опитваха да обезценяват инициативата на повече от половин милион български граждани, така не се съгласявам и с обезценяването на всяка друга, вкл. институционална, инициатива за референдум. Но целият въпрос е какво се пита, и какъв би бил ефектът от това, което ще реши един референдум”, заяви той.

Според Боряна Димитрова през последните десетина години имаме една последователна и задълбочаваща се криза на политическото представителство. „Едни от най-честите критики, които чуваме от страна на всички български граждани, от страна на многобройните изследвания, които сме правили, е въпросът – какво е качеството на народните представители, как се избират народните представители, какви са правилата, по които те се избират”, каза Димитрова. По всеки един от трите въпроса, предложени от президента, имаме не само много висока обществена чуваемост, но почти всяка една от партиите в един или друг момент е подемала отделни аспекти, подчерта тя. Ако теглим чертата, в момента имаме един ключов избор – това е изборът какви да са правилата, по които да се избират управляващите, изтъкна тя.

Юрий Асланов смята, че е възможно всяка една съществена промяна в законодателството, независимо коя е тя, да се подлага на обществено допитване, за да може законодателното тяло да знае къде се намира. „На мен ми се струва, че точно в този момент да се предлага на обществено допитване дискусия, която е широко огласена в обществото и приключила – ние сме на финала на приемането на изборния закон, може би е малко неуместно”, каза той.

Един референдум носи само плюсове, особено в държава, в която основните институции са лишени от публичното доверие, обясни от своя страна политологът Стойчо Стойчев. В момента парламентът и управляващото мнозинство има уникално ниско обществено доверие и то няма мандат от обществото да решава такъв ключов въпрос, какъвто е изборното законодателството, поясни той. Той определи инициативата на президента като силна в този кризисен за страната политически момент.

Проф. Красимир Калинов, член на ЦИК, не се ангажира с отговор кой въпрос е важен за обществото и кой маловажен за поставяне на референдум. Той уточни, че в света има референдум по всякакви въпроси. Според него референдуми за икономически въпроси много рядко се провеждат. „Това е много сложен въпрос – как точно да се формулира въпросът и по каква тема да бъде”, каза той.