Очаквания за новия политически сезон в България

В предаването търсим отговори на въпроси, свързани с отражението на ситуацията в Турция и в Европа върху нашата страна. Какви са очакванията за новия политически сезон в България? Какъв президент е необходим на България? Ще бъде ли ключова темата за сигурността на предстоящите избори?

Тази вечер агенция "Алфа рисърч" тества очакванията ви за новия политически сезон.

Дискусията водим с политолозите Калоян Методиев, Антоний Гълъбов, Тома Биков, Първан Симеонов и публициста Иван Стамболов – Сула.

Тома Биков е политолог от Института за дясна политика. Според него събитията в Турция и в Европа са донякъде свързани, но ситуация в южната ни съседка „по-конкретно“ може да ни притеснява, защото за България то представлява директна опасност. Биков смята, че основна тема на предстоящата президентска кампания, а и в следващите години, ще бъде външната ни политика: много важно е тя да бъде „извеждана на първо място от гледна точка на националния ни интерес“. Националният ни интерес спрямо Турция в момента е там да има власт, която да удържа мигрантския поток – който крие най-тежката опасност за националната сигурност на България.

Първан Симеонов – изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“ и политолог в Института „Иван Хаджийски“, е убеден, че серията от атентати в Европа се обуславя от решаващи събития в Близкия изток. Там има „възшествие на радикалния ислям“, а това няма как да не се отрази в Европа. Политологът изрази мнение, че ще трябва да свикваме с екстремистките прояви на Стария континент, защото тук "се живее по-добре, отколкото в голямата част от останалия свят". Това означава, че „постоянно към нас ще идват хора.“ Европа, е измъчвана от кризи, което допълнително създава усещането за „разграден двор“. Третият елемент на този процес, по думите на Симеонов е, че имаме работа с хора, които са готови да умират.

Антоний Гълъбов – политолог и социолог, преподавател в НБУ, застъпва тезата, че миграцията и миграционните процеси са нещо, много по-широко от ислямизма, особено като се има предвид, че ИД напоследък търпи сериозни загуби. Ислямистите неистово търсят да присъстват медийно дори и там, където нямат представа какво може да се случи. „Преминаването на определена граница на устойчивост на тази международна организирана престъпност я прави по-агресивна". Гълъбов отбеляза и други международни фактори, оказали ехо ефект върху нея – Брекзита, липсата на единни позиции от страна на Европейския съюз, липсата на единна воля на съюза по отношение на външна политика и сигурност, очевидната неподготвеност на службите за сигурност и във Франция, и в Германия да се справят с подобни инциденти. Това опира до въпроса: каква позиция на България в Европейския съюз и в НАТО би гарантирала националните ни интереси, отбеляза анализаторът.

Калоян Методиев – политолог от Софийския университет и Югозападния университет, е  убеден, че ситуацията в Европа променя нагласите на западноевропейските граждани към чужденците, включително към българите. Дълги години, по думите му, Европа гонеше неправилните хора – поляци, българи, румънци – сатанизираше ги, а „в един момент се оказа, че ние сме спасението, което им даде 10-на години отсрочка заради демографските процеси, които текат в Западна Европа.“ Това време свърши, ускори го поканата канцлера на Германия, каза Методиев, който вижда залеза на кариерата на Меркел, а това, предвид ролята й в Евросъюза, отваря пропаст в управлението на му. Прогнозата на политолога е: ще станем свидетели на още по-големи сблъсъци.

Иван Стамболов – Сула – публицист.  Той подкрепи мнението на Тома Биков, че събитията в Турция биха имали по-силно отражение върху нас, отколкото тези в Западна Европа. „Това, което се случва в Европа, то се случва от доста време и е един вид сценично изкуство. Ние вече сме му свикнали и все по-малко му обръщаме внимание, колкото и цинично да прозвучи това, което казвам“. Публицистът смята, че след атентатите, Европа „ще бъде по-нормална и ще направи това, което трябва да направи всеки застрашен организъм спрямо агресорите, които го застрашават“.

Резултатите от анкетата ще научите от графиките в приложените видеооткъси.