Олимпийски шампион по борба изгради зала за тренировки в Шивачево

Олимпийски шампион по борба изгради зала за тренировки в гр. Шивачево. По собствена инициатива и със собствени средства Михо Дуков изгражда съоръжението с помощта на приятели в родния си град. Дуков помни тръпката от награждаването на Олимпийските игри в Москва през 1980-та година, където е завоювал среброто. С хъс разказва и за останалите си победи на Европейски и Световни първенства. Всичко това Михо Дуков иска да предаде на следващите поколения.

1980-та година, Москва. Момчето от малкото градче Шивачево - Михо Дуков вдига големия медал на Олимпийските игри в Москва. Правилата тогава му отреждат второто място. Дуков разказа и други интересни факти около олимпиадата тогава.

Михо Дуков – олимпийски шампион по борба, Москва 1980: „Златният медал ми беше взет от гърдите. Много съжалявам, че бях ощетен, но това го има в спорта. Ще спомена проф. Райко Петров за Олимпиадата в Москва. Бяхме на подготовка в Тетевен, на лагер. И той като влиза в залата вечерта, наблюдава тренировките ни 4-5 дни, събира треньорите и казва кой как се е подготвил. Кой какво класиране трябва да направи. Тогава ни се поставяше въпросът – първи, втори.“

Всеки ден Михо Дуков преглежда видеорепортажи от постиженията си. Опитва да свери часовника с днешните спортисти, но по думите му времето е променило ценностите.

Михо Дуков: „Аз мисля, че на днешните спортисти целите им са много дребнави. Те нямат цели. Не мисля, че парите могат да бъдат цел. Мога да кажа олимпийски шампиони какво са получавали навремето. Първият олимпийски шампион Никола Станчев през 56-та година в Мелбърн, неговата награда е била един мотор.“

Големият спорт според Дуков изисква много лишения, тренировки и строг режим. И не на последно място – патриотизъм. След края на кариерата си като спортист Дуков става треньор по борба в Сливен, после в Швейцария, а от близо 20 години е старши треньор на отбора на Литекс. С него имат завоювани близо 55 медала от европейски и световни първенства. Въпреки успеха и славата, Дуков се връща в малкия роден град Шивачево, откъдето стартира и кариерата му. С приятели обличат идеята в изпълнение. През юли тази година идеята за тренировъчна база по борба в малкия град се избистря и започва нейната реализация.

В историята си сградата е била киносалон. През годините се е превръщала в магазин, в пункт за социален патронаж. До ден днешен, когато тя става голяма зала, с големи амбиции в малкия град.

Сградата е закупена от частно лице. Кънчо Илиев дарява мястото и остатъкът от сградата безвъзмездно, за да започне изграждане на залата.

Кънчо Илиев: „Аз навремето също съм бил спортист и не съм имал възможността да имам такива удобства, каквито ги правим сега за децата.“

Изграждането на залата шампионът Дуков посвещава на 60-ата си годишнина и я подарява на децата в Шивачево.

Михо Дуков: „Тук е било люлка на борбата преди демокрацията. Тренирахме в едно малко салонче, не в зала и пак бяхме щастливи деца. Тренирахме и имаме над 16 републикански шампиона. Имаме и европейски шампиони.“

Михо Дуков сподели с гордост, че не е сам в това начинание и благодари за помощта на Гриша Ганчев, Цено Ценов, Христо Сосеров и много други приятели. Всички те са частни лица, помагащи за изграждането на национални шампиони.

Михо Дуков: „Държавата въобще няма никаква намеса в това, което ние сме направили.“

И Дуков избира трудния начин. Със собствени средства и труд завършва начинанието. Не изчислява нищо в пари, а във всичко влага емоция и спортен хъс.

Михо Дуков: „Политиката не е моят живот. Тепихът е моя живот.“

А този тепих ще оживее и традицията ще бъде възстановена. Защото в Шивачево има 720 ученика, а желаещите не са никак малко. Предстои събиране на деца и формиране на тренировъчните отбори.

Михо Дуков: „Сега съм не на 60, а на 45 години. Сега съм литнал от радост, защото съм направил това красиво нещо... Дано да сме живи и здрави и пак да се чуе, че от град Шивачево има олимпийски и световен шампион.“

Световни шампиони по ММА-борби, шампиони по бокс, акробатика и други приятели на Михо Дуков ще открият официално залата на 26 октомври. Този ден ще се превърне в голям спортен празник за малкия град Шивачево край Сливен.