Операция "Мосул"

Възможно ли е операцията в Мосул да е част от предизборната кампания в САЩ, както твърдят някои гласове в Багдад. Вижте репортажа на Георги Милков.

Операцията в Мосул срещу Ислямска държава е закъсняла.

Операцията в Мосул е твърде скоро и не е добре подготвена.

Операцията в Мосул ще реши проблема с Ислямска държава, но ще отвори пътя към вътрешно сектантска война между отделните етнически и религиозни групи в цялата провинция Ниневия.

Операцията няма да реши проблема с Ислямска държава и дори сега тя да бъде изтласкана, ще се завърне с пълна сила отново.

Тази операция е само предизборна пропаганда на Белия дом, която се провежда под диктовката на президента Обама.

Твърде много противоречиви гласове и съмнения събуди стартиралата в началото на тази седмица офанзива срещу главната крепост на Ислямска държава. Мосул вече две години е в ръцете на организацията, провъзгласила се за халифат. Столицата на Ниневия има символно значение за Ислямска държава, а богатият на ресурси район гарантира финансови постъпления в хазната на т.нар. халиф Абу Бакр ал Багдади. Оттам идват и опасенията, че битката за Мосул няма да е лесна, но и твърде много съмнения какво ще последва, когато настъпи обещаната от премиера Хайдер ал Абади окончателна победа срещу терористите.

Най-напред дойдоха спекулациите, че след като бъдат разгромени в Мосул, джихадистите на халифата ще се отправят към Сирия, където ще се включат във войната срещу режима на Башар Асад. И това устройва чудесно американците. Но дали устройва иранците, с чиито сили се води войната срещу халифата? Защо биха оставили джихадистите да се изплъзнат от Ирак, ако трябва след това отново да се бият с тях на сирийска територия?

Казват, че Техеран иска да има влияние върху Мосул, за да ползва града като коридор към Сирия в подкрепа на режима в Дамаск. Но други казват, че Турция няма да позволи това. Тя иска Мосул за себе си и прави всичко възможно да намали иранското влияние. В същото време, под предлог, че иска да защити границите си от терористите, Анкара поддържа военен контингент край Мосул - сила, която би могла да се използва както срещу шиитските милиции, подкрепяни от Иран, така и за справяне с контингента на ПКК в Синджа.

И още съмнения. Дали пък кюрдските сили в Пешмерга участват в операцията в Мосул, само защото Ислямска държава е и техен враг. Кюрдите отдавна искат част от земята на арабите сунити. В този спор иракските християни са срещу кюрдите и арабите едновременно. Докато йезидите искат да се бият само срещу арабите. Туркмените пък са разделени на сунити и шиити и са готови да воюват помежду си.

И ако дотук картината изглежда сложна, то това е само част от пъзела. Вътрешните противоречия и различните сценарии на външните сили вероятно са част от отговора защо повече от две години вторият по големина град в Ирак се управлява от организация, нарекла себе си "халифат".