Опит за рестарт на обучението по майчин език

Възможността представителите на различните етноси да изучават майчиния си език съществува у нас от 1991-а година.Така в българската образователна система, но само като избираеми предмети, попадат турският, арменският, ромският език и иврит.

Д-р Харун Бекир, преподавател по турски език в Пловдивския университет: "Изучаването на майчин език по никакъв начин не възпрепятства и не затруднява усвояването на книжовния български език. Напратов – дава възможност за по-доброто усвояване, посредством майчиния си език. С евентуалното приемане на новите учебни програми предстои, надяваме се, и издаването на нови учебници, съобразени с новите учебни програми."

Според статистиката обаче през миналата година едва около 7000 деца от турски произход са изучавали майчиния си език, което в пъти по-малко от реалния брой на учениците в страната. Причините са комплексни – от липса на информация сред родителите, до невъзможността на директорите да обезпечат този процес заради липсата на кадри.

Д-р Харун Бекир, преподавател по турски език в Пловдивския университет: "На родителски срещи да се обясни, че има такава възможност за изучаването на майчин език. Съответно родителите да заявят това желание. Ръководството на училището да разясни какъв е процесът, каква е възможността и съответно ползите от изучаването на този език."

Манник Шамлъян, преподавател по арменски език в Арменското училище в Пловдив: "Родителите като цяло се съобразяват с решенията на министерството. Това, което им е предложено като възможност, това избират.

В арменското училище в Пловдив майчиният език е сравнително добре застъпен в учебната програма, но само до четвърти клас. Спецификата на този език го прави по-труден за усвояване. Азбуката например се състои от 38 букви, а словоредът е обърнат.

Манник Шамлъян, преподавател по арменски език в Арменското училище в Пловдив: "Освен това е самостоятелна езикова група, няма аналог с други езици и затова децета се затрудняват да го изучават, особено писмения арменски. Езикът понеже не се говори в семействата, въпреки че семействата са арменци, и децата разчитат на знания само в училище, което не е достатъчно."

Самуел е в трети клас. Освен български, учи английски, руски и арменски език.

Самуел, ученик в Арменското училище в Пловдив: "При арменският в азбуката има по две букви и те са един звук, например "пен" и "пюр" – те и двете се четат като "п". И понякога е трудно да се разбере с кое "п" се пише някоя дума."

Според специалистите един от основните проблеми пред обучението по майчин език е липсата на учебници и учебни помагала. За първи път едва от тази година в аремнското училище се използва специално създадено за учебната програма помагало по арменски език. Досега учителите сами са адаптирали учебници от Армения.

Д-р Харун Бекир, преподавател по турски език в Пловдивския университет: "Издателствата нямат интерес да съставят учебници и проекти на учебници, защото техният брой е много малък."

Новите учебни програми са разработени за съответния клас или за поредната учебна година, в която се изучава предметът. Така, ако дете започне чак в шести клас уроци по майчиния си език, то учителят ще работи по програмата за първи.