От академичната към функционалната грамотност

Предаване: Култура.БГ, 08.09.2015

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Преходът от академична към функционална грамотност или защо се усвояват едни знания, а те на практика не се използват? По този въпрос разговаряхме в студиото на "Денят започва с култура" с филолога проф. Александър Кьосев, програмния директор на Център за образователни инициативи Емил Джасим и езиковеда от БАН гл. ас. д-р Милен Томов.

Според Джасим грамотността в наше време има съвсем различно измерение и далеч не се свежда до четене и до писане, а по-скоро до възможността да се разбира текст, да се разбират различните пластове на този текст, да се има предвид контекста, да може да се използват дигиталните технологии, да може да се използват социалните мрежи, да може да живее човек пълноценно в 21 век с всичко, което 21 век носи като технологии, значение, социални отношения.

Проф. Кьосев казва, че функционалната грамотност не бива да се абсолютизира. Той е участвал в обсъждането на стратегията за насърчаване на грамотността, което се проведе в началото на май 2014 година. Заедно с него са участвали още 18 души, представители на различни неправителствени организации. Той смята за позитивно това, че Министерството е поканило неправителствени организации и външни експерти да се изкажат за стратегията. По-малко позитивно е, че от множеството препоръки са взети малко предвид. Според него във философията на стратегията централното благо трябва да бъде образованието, защото то създава компетентности, умения, знания и един екзистент от тези с минимум от компетентности е т. нар. грамотност. Неговата централна критика към стратегията, която не е взета предвид, е промяната на ексзистент минимума на различните възрасти.

Гл. ас. д-р Тасев обясни, че още от създаването си през 50-те години на миналия век е ориентиран към тази мисия да подкрепя грамотността, езиковата култура. Това става чрез издаването на речници, на граматики, на справочници и чрез поддържането на службата за езикови справки, която е на разположение на всички граждани на страната, които срещат проблем при употребата на езика или в прилагането на дадено правописно или граматично правило. Вече има качени речници и в интернет и езикови справки имат страница в Туитър. От няколко години се отговаря на въпроси и по електронната поща.