Отказ от ТЕЛК

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Млад мъж от град Тръстеник, Плевенско, от девет години прикован на инвалидна количка, мечтае за ортопедични обувки. Според него те ще му помогнат при рехабилитацията и ще увеличат шансовете му да проходи. ТЕЛК-комисия обаче отказва да му ги отпусне с мотива, че Тодор Велизаров не може да ходи самостоятелно. За това разказва Ирена Николова в "Денят започва".

Животът на 31-годишния Тодор от град Тръстеник се преобръща внезапно на 16 юли 2006 година. Тогава младият мъж работи в конна база в София. Вечерта работодателят му се обажда, че е забравил да прибере пистолета си и моли Тодор да стори това. Последният спомен на младия мъж е, че държи оръжието. Едва по-късно той ще узнае, че стоп-патрон е минал през главата му и е бил седем дни в кома. Оцелява, но остава без част от черепа. При една от пункциите се парализира от кръста надолу. Първоначално може да се придвижва с проходилка и с патерици. След това състоянието му се влошава.

Тодор Велизаров: "Искам вече да стана от количката. Големи шансове имам за походка, просто трябва интензивно посещаване на рехабилитация."

Тодор кандидатствал за ортопедични обувки, но лекарската комисия му отказала, тъй като не може да ходи. „Пациентът е с пареза на долните крайници, т.е.двата крайника не се движат. В момента не се нуждае от обувки, защото според наше решение той е неподвижен", обясниха от Втори състав на ТЕЛК към университетската болница в Плевен. Медиците посочват, че ако пациентът проходи, тогава ще направят нова преценка. Семейството е обжалвало отказа на ТЕЛК и чака отговор.

Тодор Велизаров: "Най-вече беше, че имам акумулираща количка и ако ми се предпишат такива ортопедични обувки, ще дойдат да ми вземат акумулиращата количка."

Според дирекцията по социално подпомагане в Плевен няма проблем да се ползват едновременно и двете средства, но ако са предписани от лекарска комисия. Ортопедичните обувки са нужни и за безопасността на Тодор, за да може да стъпи стабилно на количката, смята майка му Теменужка."

Теменужка Борисова, майка: "Не мога да му купя ортопедичните обувки, че са 400 лева, защото доходът ни е 500 лева. Един ден аз като си отида, той ще може сам да се оправя, няма да бъде зависим, защото няма кой друг да го гледа, освен мен и баща му".

Въпреки че е със 100-процентова инвалидност, Тодор не се затваря вкъщи. Дори ходил сам с междуградския автобус до Плевен. Има и друга мечта - един ден да събере непосилните за семейството му 3800 лева за пластика на черепа.