Пътуване в миналото: Възход и падение на Никополис ад Неструм

За първи път археолози разкриват толкова добре запазена градска вила, като тази в римския град Никополис ад Неструм. Древните римляни са успявали да използват максимално минералните извори до Гърмен и Огняново и са постигнали мирно съжителство и разбирателство с местните свободолюбиви траки. Какви други неща разгадаха учените край Гърмен и как може да умре един голям римски град, пък било той и град на победата - този интересен разказ предлага репортажът от поредицата "Пътуване в миналото" на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

Градът трябва да е перла в короната на велик владетел. Император Траян строи Никополис в своя прослава на много стратегическо, важно място. Императорът, обаче, не е успял да предвиди нещо много съществено.

Едно късче древен Рим,унищожено от голямо земетресение. Но парадоксално. Благодарение на него е и толкова добре запазено. Била е невероятно луксозна и красива градска вила. И току-що намерената колона е част от нейния разкош.

Доцент Маргарита Ваклинова – ръководител на археологическите разкопки: Тя си е паднала колоната ... заедно с покритието на покрива и е част от горния етаж на сграда. Виждате към тази колона. Тука изобщо сградите са много елегантни ... Между другото такава колонада, която се намира зад гърба ми, точно тази колонада беше намерена паднала по посока на земетресението ... И в края на 6 век вече загива за известен период.

Мария Чернева: Вие обичате земетресенията!

Доц. Ваклинова: Много обичаме земетресенията

М. Ч.: Археолозите ... Бедствията са ви любими.

Доц. Ваклинова: Да, ние даже попаднахме на арки, покриви, колонади ... консервира всичко отдолу...

Голямото земетресение , същото разрушило и Константинопол в средата на 6-ти век, бележи края на града. А началото е доста ясно фиксирано – след триумфалната победа на Траян над Дакия или началото на втори век. Над 400 години е и живота на тази вила, обитавана от важни особи. С голям склад за храна, питосите или глинените делви в земята са навсякъде в приземния етаж. С 15 помещения и зала с мозайка, открита наскоро.

Доц. Ваклинова: Тази зала е била много луксозна. ... Виждате че тук имаме един праг, който е от плочи, в средата има една база за колона с елипсовидно сечение и горе в горната част е имало шини за завеси.

М. Ч.: Какво можем да си представим, че се е случвало тук?

Доц. Ваклинова: Хапване, пийване...

М. Ч.: А! Хапване пийване.

В съседното помещение, според обясненията, са събирали пари, вероятно данъците на града.

М. Ч. Много ми е интересно в залата, в която са се събирали парите дали има нещо останало?

Доц. Ваклинова: Няма. Намерихме само тези тежести, за които ви казах.

М. Ч.: А, парите са ги теглили, не са ги броили?

Доц. Ваклинова: Щом има мярка ...ама вие сега нали знаете, като отидете с една торба монети и я занесете в банката – ще я теглят. Всяка монета си е имала контролно тегло. Така е било и тогава.

И двете зали са гледали към красив вътрешен двор с колони, арки и кладенец.

Доц. Ваклинова: Вие си представете тази височина – височината на този портик така както е с постаментите е 5 метра и малко. Оттатък и другите колони са така.

М. Ч.: В този кладенец има ли вода?

Доц. Ваклинова – За сега още няма. Не можем да стигнем до долу, много е тесен.

Насред аристократичния двор, абсолютно нелепо стои саркофаг с кръстове по дъното. Вероятно от Средновековието, когато върху разрушенията селяни са го домъкнали тук, за да си хранят добитъка. Но в разцвета си, някъде в 5 век, вилата е станала жилище на епископа.

Доц. Ваклинова: Никополис ад Нестум е епископия и в 4-ти век тука има грандиозни строежи на църкви – ние познаваме няколко цъкви украсени с мозайки.

Всички те са извън крепостната стена. Тя пък е разкрита най-лесно, заради издайническата растителност наоколо.

Това дърво е археологическа улика. Изглежда орехите обичат почва примесена с вар и хоросан и дори да не се вижда, те винаги очертават крепостната стена. А извън стените на града е земята на местните траки.

Доц. Ваклинова: В селища, които направо образуват нещо като яка в околността. ..Градът се намира в един район, който много до късно запазва тракийските си характеристики ..значи траките продължават да си живеят тука, да добиват, да обработват метали ...Те участват в живота тука на града, ако имат религиозни сдружения те участват в тях, има ги в списъците.

М. Ч.: А защо са решили да правят града точно тук ..

Доц. Ваклинова: Вие си представете устието на Места, устието на Марица и на Тунджа. Това са естествените комуникации, по които вървят големите пътища. А тук имаме и посоката вия игнациа – този важен път, който реално свързва запада с изтока.

На везната определено са натежали и природните дадености. Градската баня е абсолютно доказателство да това как римляните ценят и използват минералните извори.

Доц. Ваклинова: Те са били богове на използването на изворите... Ето тук всъщност целият град е рожба на минералните води.

М. Ч. – Голяма баня е било това.

Доц. Ваклинова: Това е ..погледнете ги ... там са помощения за събличане, след това има студените помещения...

М. Ч.: Фригидариум!

Доц. Ваклинова: Да. След това постепенно се затопля и се стига до тук, до най-топлото, което е било с вани. С вани - и всичко е било с мрамор... Това е ... влизаш в банята и ...там водиш диспути, разговори по сериозни политически въпроси. Е, и по разни други въпроси де.

Градът живее активно до края на 6 век. Тогава и вилата и повечето сгради са били опожарени.

Доц. Ваклинова: Тогава точно прекъсва живота и сега обвиняваме за тази работа обвиняваме нашите прадеди славяни.

М. Ч.: И авари!

Доц. Ваклинова: И авари, които вървят ето тук към устието. Напоследък е много на мода само за авари да се говори, но това не е вярно - и славяни участват в цялата тази работа.

Банята и вилата са единствените сгради разкрити от града. Затова археолозите въздишат за по-благоприятни времена с по-голям бюджет, който ще им даде възможност да проучат поне агората и голямата базилика. Защото сега битката с иманярите е неравна. Нагло съвсем пред охранителните камери са открили златни монети, обхождат града целогодишно, все едно охраната я няма. Крадци на история, които никой няма воля да спре.