"Пътуване в миналото": Светилището на Дионис

Една от най-големите загадки за учените – къде е прочутото в древността „Светилище на Дионис” има ново просветление. Над Велинград, на връх Острец, археолози начело с проф. Диана Гергова разкриха огромно тракийско светилище на Дионис с хилядолетна история. Свещеното за бесите място става най-сериозният кандидат да е онова прорицалище, в което Александър Македонски е получил знамение за завоевателски успехи. С тази древна история започваме археологическата поредица „Пътуване в миналото” на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

Високо и красиво, затова божествено. Място, което отваря сетивата за просветление. Такова е било и преди четири хиляди години, когато е избрано от бесите за светилище. А днес екип археолози ни връщат тяхната история. Намираме ги над поредното депо за жертвени дарове.

Проф. Диана Гергова - ръководител на археологическите разкопки: В този участък имаше страшно много кости и при предишните разкопки на другите участъци, което също е много интересно, защото показва, че тук са трошили ритуално керамика - хвърляли са и кости, които са свързани с някакви евентуални пиршества или с жертвоприношения.

Много жертвоприношения, хиляди, стотици хиляди. Керамиката и животинските кости са с тонове. Трупани с векове. Десетки векове. Със сигурност късната бронзова епоха.

Д-р Димитър Байраков - исторически музей, Велинград: "Започнахме да почистваме тази стена и слизахме в дълбочина. В дълбочина започнаха да се появяват фрагменти от керамика, която имаше по-различен характер."

Намерената керамика препраща началото на светилището към 12. век пр. Хр. Оттогава е и този, подобен на кандило съд, какъвто досега не са виждали.

Проф. Гергова: Имаме една много интересна практика – значи те са натрошавали, хвърляли са съдовете, след което са покривали с пласт от камъни. Мисля, че са съдове, които те са използвали в своите обреди в ритуалното пиене излияние и след това те просто са ги оставяли тук, натрошавали са ги.

БНТ: Гърците имат нещо подобно - пиеш хвърляш...

Проф. Гергова: Ами това е същата традиция. Значи традицията е, че когато ти трошиш нещо, означава, че показваш, че за теб материалното няма значение, че всъщност е истинското, трайното, вечното - това е духовното.

Освен от неимоверното количество керамика и кости, археолозите са изумени от друго. Досега не са виждали светилище с подобна организация и строителство.

Проф. Гергова: Вие сте сега в момента до едната от оградните стени на светилището, в този участък има една друга, много по- ранна стена, която продължава в източна посока, нататък продължава и на юг и показва, че цялата територия на светилището е била огромна. И ще се окаже, че това е едно от най-големите централни светилища на бесите в западните Родопи.

Централната сграда, мястото за излиянията и пророчества стои направо върху скалата. Тук оракулът пророкува с вино, огън и билки. Както в Делфи – пише Херодот. Където оракулът е жрица, наречена още пития. Но част от историята тук е ограбена от иманяри. Разрушенията им са навсякъде.

Проф. Гергова: Иманярите са търсили и намирали преди всичко монети. Имаме сведения, че са намирани ранни монети от 5-4 в. пр. Хр., между които монети на Силен и Нимфа.

БНТ: Не бяха ли с малко еротичен сюжет?

Проф. Гергова: Да, еротичен е сюжетът. Даже някои наши информатори, които ни разказаха, че такива монети се намирани тук, казаха - ами, намерени монети със секс сцени. Така че това е действително съвсем еротичен мотив в монетосеченето... Не е ясно дали тези монети са сечени от бесите. Но не е невъзможно. Все пак това са земите от света на Дионис, на сатирите и менадите, на виното и опиянението.

Но има нещо, което иманярите не могат да ограбят - славата и историята на бесите, известни със свободния си дух и воля. Воини, но и жреци, пазители на орфическите мистерии, носители на учение за душата, владетели на природните сили. Затова и светилищата им са толкова прочути. Особено едно от тях, посетено от Александър Македонски.

Проф. Гергова: Всъщност Александър тръгва на поход към Тракия и, разбира се, пътят от Македония минава през Родопите, за да стигна до долината на Марица. Очевидно е, че по времето на този поход, знаейки за славата на това светилище, той го е изкачил, за да получи, бих казала, благословията на оракула. Като учен съм длъжна да бъда предпазлива, но все пак тези монументални стени, много преустройства, които открихме и това, че Острец - един връх, видим отвсякъде, привличащ погледа отвсякъде, ми дава основание да мисля, че може би ние се приближаваме към набирането на повечето доказателства, че може би това е посетеното от Александър светилище.

Междувременно редим пъзела от парченцата керамика. И всяко попадение е изключително вълнуващо.

Проф. Гергова: Има една характерна само за бесите керамика, която със своето разпространение показва, че територията на бесите - западните и част от централните Родопи, тя е с много красиви ритуални сцени, с много мотиви - спирали, змии, стрели.

Накрая ни предлагат отмора в сянката на скалните тронове. Така са си ги нарекли.

Проф. Гергова: За мен най-голямата сензация е невероятната организация на това светилище и обстоятелството, че той е преживял няколко преустройства, което означава, че е имало изключително важна централна роля, според мен, сред светилищата на бесите в западните Родопи и за мен може би това е най-стойностният резултат.

БНТ: Т.е. не сте очаквали такава организация?

Проф. Гергова: Не, не сме очаквали,

Светилището на Дионис съществува до 4-5 век от нашата ера, Тогава бесите приемат християнството, превеждат на своя език светото писание, известно като Библия бесика и се преместват на съседния връх. Там изграждат църква, чиито основи безвъзвратно са загубени под днешен, нов градеж.